II Samuel 1

А след смъртта на Саул, когато Давид се върна от поражението на амаличаните, Давид остана два дни в Сиклаг.

Da David efter Sauls Død var vendt tilbage fra Sejeren over Amalek og havde opholdt sig to Dage i Ziklag,

А на третия ден, ето, дойде един човек от стана на Саул с раздрани дрехи и пръст на главата си. И като дойде при Давид, падна на земята и се поклони.

kom der Tredjedagen en Mand fra Hæren, fra Saul, med sønderrevne Klæder og Jord på Hovedet, og da han kom hen til David, kastede han sig til Jorden og bøjede sig.

И Давид му каза: Откъде идваш? А той му каза: Избягах от израилевия стан.

David spurgte ham: "Hvor kommer du fra?" Han svarede: "Jeg slap bort fra Israels Hær!"

И Давид му каза: Какво стана? Моля те, кажи ми! А той отговори: Народът побягна от битката и също много от народа паднаха и са мъртви; и Саул и синът му Йонатан също са мъртви.

David sagde da til ham: "Hvorledes gik det? Fortæl mig det!" Han svarede: "Folket flygtede fra Kampen, og mange af Folket faldt og døde; også Saul og hans Søn Jonatan er døde."

Тогава Давид каза на младежа, който му съобщи: Откъде знаеш, че Саул и синът му Йонатан са мъртви?

Da sagde David til den unge Mand, som bragte ham Budet: "Hvoraf ved du, at Saul og hans Søn Jonatan er døde?"

А младежът, който му съобщи, каза: Случайно се оказах на хълма Гелвуе и ето, Саул се подпираше на копието си; и ето, колесниците и конниците го настигаха.

Den unge Mand, der bragte ham Budet, svarede: "Det traf sig, at jeg var på Gilboas Bjerg, og se, Saul stod lænet til sit Spyd, medens Vognene og Rytterne trængte ham;

И той погледна назад и ме видя, и ме повика. И аз казах: Ето ме.

og da han vendte sig om, fik han Øje på mig og kaldte på mig; og jeg sagde: Her er jeg!

И той ми каза: Кой си ти? А аз му отговорих: Амаличанин съм.

Da spurgte han mig: Hvem er du? Og jeg svarede: Jeg er en Amalekit!

Тогава ми каза: Моля те, ела до мен и ме убий, понеже ме обзе силна болка, а целият ми живот е още в мен!

Så sagde han til mig: Kom herhen og giv mig Dødsstødet! Thi Krampen har grebet mig, men jeg lever endnu!

И аз застанах до него и го убих, понеже бях сигурен, че не може да живее, след като беше паднал. И взех короната, която беше на главата му, и гривната, която беше на ръката му, и ги донесох тук, при господаря си.

Og jeg trådte hen til ham og gav ham Dødsstødet, thi jeg så, at han ikke kunde leve, når han faldt om. Så tog jeg Diademet, han havde på Hovedet, og et Armbånd, han bar på Armen, og dem har jeg med hid til min Herre."

Тогава Давид хвана дрехите си и ги раздра, а също и всичките мъже, които бяха с него.

Da tog David fat i sine Klæder og sønderrev dem, og ligeså gjorde alle hans Mænd;

И скърбиха и плакаха, и постиха до вечерта за Саул и за сина му Йонатан, и за ГОСПОДНИЯ народ, и за израилевия дом, понеже бяха паднали от меча.

og de holdt Klage, græd og fastede til Aften over Saul og hans Søn Jonatan og HERRENs Folk og Israels Hus, fordi de var faldet for Sværdet.

И Давид каза на младежа, който му съобщи: Откъде си ти? И той отговори: Аз съм син на един чужденец, амаличанин.

Derpå sagde David til den unge Mand, som havde bragt ham Budet: "Hvor er du fra?" Han svarede: "Jeg er Søn af en Amalekit, der bor her som fremmed."

Тогава Давид му каза: Как не се убоя да простреш ръката си и да погубиш ГОСПОДНИЯ помазаник?

Da sagde David: "Frygtede du dog ikke for at lægge Hånd på HERRENs Salvede og dræbe ham!"

И Давид повика едно от момчетата и каза: Приближи се и го нападни! И той го удари, така че умря.

David kaldte så på en af sine Folk og sagde: "Kom herhen og stød ham ned!" Og han slog ham ihjel.

И Давид му каза: Кръвта ти е на главата ти, защото устата ти свидетелства против теб, като каза: Аз убих ГОСПОДНИЯ помазаник.

Men David sagde til ham: "Dit Blod komme over dit eget Hoved! Thi din egen Mund vidnede imod dig, da du sagde: Jeg gav HERRENs Salvede Dødsstødet!"

Тогава Давид оплака Саул и сина му Йонатан с това оплакване,

Da sang David denne Klagesang over Saul og hans Søn Jonatan.

и поръча да научат юдовите синове на Песента на лъка. Ето, тя е записана в Книгата на Праведния.

Den skal læres af Judas Sønner; den står optegnet i de Oprigtiges Bog.

Красотата ти, Израилю, е убита по височините ти! Как паднаха силните!

Din Pryd, Israel, ligger dræbt på dine Høje. Ak, at dog Heltene faldt!

Не разказвайте в Гет, не известявайте по улиците на Аскалон, за да не ликуват филистимските дъщери, за да не тържествуват дъщерите на необрязаните!

Forkynd det ikke i Gat, ej lyde der Glædesbud på Askalons Gader, at ikke Filisternes Døtre skal fryde sig, de uomskårnes Døtre juble!

О, гелвуйски планини, нека няма на вас роса или дъжд, нито ниви на приноси; защото там беше захвърлен щитът на силните, щитът на Саул, непомазан с масло.

Gilboas Bjerge! Ej falde Dug og Regn på eder, I Dødens Vange! Thi Heltenes Skjolde vanæredes der; Sauls Skjold er ej salvet med Olie.

От кръвта на убитите, от тлъстината на силните лъкът на Йонатан не се обръщаше назад и мечът на Саул не се връщаше празен.

Uden faldnes Blod, uden Heltes Fedt kom Jonatans Bue ikke tilbage, Sauls Sværd ikke sejrløst hjem.

Саул и Йонатан, възлюбени и приятни в живота си, не се разделиха и в смъртта си. Те бяха по-бързи от орли, бяха по-силни от лъвове.

Saul og Jonatan, de elskelige, hulde, skiltes ikke i Liv eller Død; hurtigere var de end Ørne, stærkere var de end Løver!

О, израилеви дъщери, плачете за Саул, който ви обличаше разкошно в пурпур, който слагаше златни украшения по дрехите ви.

O, Israels Døtre, græd over Saul, som klædte eder yndigt i Purpur, satte Guldsmykker på eders Klæder!

Как паднаха силните сред боя! Йонатан е убит на високите ти места.

Ak, at dog Heltene faldt i Slagets Tummel - dræbt ligger Jonatan på dine Høje!

Скърбя за теб, брате мой, Йонатане! Ти ми беше много приятен; любовта ти към мен беше чудесна, превъзхождаше любовта на жените.

Jeg sørger over dig, Jonatan, Broder, du var mig såre kær; underfuld var mig din Kærlighed, mere end Kvinders Kærlighed.

Как паднаха силните и погинаха бойните оръжия!

Ak, at dog Heltene faldt, Stridsvåbnene lagdes øde!