Ecclesiastes 6

Има зло, което видях под слънцето и е много сред хората:

Jest bídná věc, kterouž jsem viděl pod sluncem, a lidem obyčejná:

човек, на когото Бог е дал богатство и имот, и почест и нищо не му липсва от всичко, което пожелава; но Бог не му дава власт да яде от тях, а ги яде чужденец. Това е суета и лоша болест.

Kterému člověku dal Bůh bohatství a zboží i slávu, tak že nemá nedostatku duše jeho v ničemž, čehokoli žádá, a však nedopouští mu Bůh užívati těch věcí, ale jiný leckdos sžíře to, a toť jest marnost a bídná věc.

Ако човек роди сто деца и живее много години, и дните на годините му станат много, а душата му не се насити с благо, и той дори няма прилично погребение, казвам, че мъртвороденото е по-добре от него,

Zplodil-li by kdo sto synů, a byl by živ mnoho let, jakkoli rozmnoženi jsou dnové let jeho, nebyl-li život jeho nasycen dobrými věcmi, a neměl by ani pohřbu, pravím, že šťastnější jest nedochůdče nežli on.

защото то идва в нищожност и отива в тъмнина, и името му се покрива с тъмнина,

Nebo ono v zmaření přicházeje, do temností odchází, a jméno jeho temnostmi přikryto bývá.

и не е видяло слънцето и не е познало нищо. То има повече покой, отколкото онзи човек.

Nýbrž ani slunce nevídá, aniž čeho poznává, a tak odpočinutí má lepší nežli onen.

Дори да живее два пъти по хиляда години, без да види добро — не отиват ли всички на едно място?

A byť pak byl živ dva tisíce let, a pohodlí by neužil, zdaliž k jednomu místu všickni neodcházejí?

Целият труд на човека е за устата му — душата му обаче не се насища.

Všecka práce člověka jest pro ústa jeho, a však duše jeho nemůže se nasytiti.

Защото какво предимство има мъдрият пред безумния и какво — сиромахът, който знае как да живее между живите?

Nebo co má více moudrý nežli blázen? A co chudý, kterýž se umí chovati mezi lidmi?

По-добре да виждаш нещо с очите си, отколкото да блуждаеш с желанието си. И това е суета и гонене на вятър.

Lépe jest viděti nežli žádati, ale i to jest marnost a trápení ducha.

Каквото и да съществува, вече си има име, и се знае какво е човек; и той не може да се съди с по-могъщия от него.

Čímžkoli jest, dávno jest tím nazván, a známé bylo, že člověk býti měl, a že se nebude moci souditi s silnějším, nežli jest sám.

Понеже има много неща, които умножават суетата — каква полза има човек от това?

A poněvadž předsevzetí mnohá rozmnožují marnost, co na tom má člověk?

Защото кой знае какво е добро за човека в живота през малкото години на суетния му живот, които той прекарва като сянка? Защото кой ще каже на човека какво ще бъде след него под слънцето?

Nebo kdo ví, co by bylo dobrého člověku v tomto životě, v počtu dnů marného života jeho, kteříž pomíjejí jako stín? Aneb kdo oznámí člověku, co se díti bude po něm pod sluncem?