Ecclesiastes 7

Добро име е по-добро от скъпоценно масло и денят на смъртта — от деня на раждането.

Lepší jest jméno dobré nežli mast výborná, a den smrti než den narození člověka.

По-добре да отидеш в дом на жалеене, отколкото да отидеш в дом на пируване, защото това е краят на всички хора и живият го влага в сърцето си.

Lépe jest jíti do domu zámutku, nežli jíti do domu hodování, pro dokonání každého člověka, a kdož jest živ, složí to v srdci svém.

Печалта е по-добра от смеха, защото чрез тъжното лице сърцето става по-добро.

Lepší jest horlení nežli smích; nebo zůřivá tvář polepšuje srdce.

Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене, а сърцето на безумните е в дома на веселие.

Srdce moudrých v domě zámutku, ale srdce bláznů v domě veselí.

По-добре да се слуша изобличението на мъдрия, отколкото да слуша човек песента на безумните.

Lépe jest slyšeti žehrání moudrého,nežli aby někdo poslouchal písně bláznů.

Защото какъвто е гласът на тръните под котела, такъв е и смехът на безумния. И това е суета.

Nebo jako praštění trní pod hrncem, tak smích blázna. A i to jest marnost.

Наистина насилието подлудява мъдрия и подкупът покварява сърцето.

Ssužování zajisté k bláznovství přivodí moudrého, a dar oslepuje srdce.

Краят на работата е по-добър от началото й; търпеливият по дух е по-добър от гордия по дух.

Lepší jest skončení věci nežli počátek její; lepší jest dlouho čekající nežli vysokomyslný.

Не бързай в духа си да се гневиш, защото гневът почива в пазвата на безумните.

Nebuď kvapný v duchu svém k hněvu; nebo hněv v lůnu bláznů odpočívá.

Не казвай: Как предишните дни бяха по-добри от тези? — защото не от мъдрост питаш за това.

Neříkej: Čím jest to, že dnové první lepší byli nežli tito? Nebo bys se nemoudře na to vytazoval.

Мъдростта е добра като наследство и полезна за онези, които гледат слънцето,

Dobrá jest moudrost s statkem, a velmi užitečná těm, kteříž vidí slunce;

защото мъдростта е защита, както и парите са защита, но предимството на знанието е, че мъдростта оживява онези, които я имат.

Nebo v stínu moudrosti a v stínu stříbra odpočívají. A však přednější jest umění moudrosti, přináší život těm, kdož ji mají.

Разгледай Божието дело, защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?

Hleď na skutky Boží. Nebo kdo může zpřímiti to, což on zkřivil?

В деня на благоденствие бъди весел, а в деня на бедствие разсъди: Бог е направил едното, както и другото, за да не намери човек нищо след себе си.

V den dobrý užívej dobrých věcí, a v den zlý buď bedliv; nebo i to naproti onomu učinil Bůh z té příčiny, aby nenalezl člověk po něm ničeho.

Всичко видях в суетните си дни — има праведен, който загива в правдата си, и има безбожен, който дългоденства в безбожието си.

Všecko to viděl jsem za dnů marnosti své: Bývá spravedlivý, kterýž hyne s spravedlností svou; tolikéž bývá bezbožný, kterýž dlouho živ jest v zlosti své.

Не бъди прекалено праведен и не се прави на прекалено мъдър — защо да се погубиш?

Nebývej příliš spravedlivý, aniž buď příliš moudrý. Proč máš na zkázu přicházeti?

Не бъди прекалено зъл и не бъди безумен — защо да умреш преди времето си?

Nebuď příliš starostlivý, aniž bývej bláznem. Proč máš umírati dříve času svého?

Добре е да държиш това и да не оттегляш ръката си от онова, защото който се бои от Бога, ще избегне всичко това.

Dobréť jest, abys se onoho přídržel, a tohoto se nespouštěl; nebo kdo se bojí Boha, ujde všeho toho.

Мъдростта прави мъдрия по-силен от десет началници, които са в града,

Moudrost posiluje moudrého nad desatero knížat, kteříž jsou v městě.

защото няма праведен човек на земята, който върши добро и не греши.

Není zajisté člověka spravedlivého na zemi, kterýž by činil dobře a nehřešil.

И не обръщай внимание на всички думи, които се говорят, да не би да чуеш слугата си да те кълне,

Také ne ke všechněm slovům, kteráž mluví lidé, přikládej mysli své, poněvadž nemáš dbáti, by i služebník tvůj zlořečil tobě.

защото сърцето ти знае също, че и ти много пъти си проклинал други.

Neboť ví srdce tvé, že jsi i ty častokrát zlořečil jiným.

Всичко това опитах чрез мъдрост. Казах: Ще бъда мъдър! — но тя се отдалечи от мен.

Všeho toho zkusil jsem moudrostí, a řekl jsem: Budu moudrým, ale moudrost vzdálila se ode mne.

Далеч е онова, което е, и изключително дълбоко — кой може да го открие?

Což pak vzdálené a velmi hluboké jest, kdož to najíti může?

Отново предадох сърцето си да позная, да изследвам и да открия мъдростта и разума, да позная, че злото е безумие и глупостта е лудост.

Všecko jsem přeběhl myslí svou, abych poznal a vyhledal, i vynalezl moudrost a rozumnost, a abych poznal bezbožnost, bláznovství a nemoudrost i nesmyslnost.

И открих че е по-горчива от смъртта жената, чието сърце е примки и мрежи, чиито ръце са окови. Който е угоден на Бога, ще избегне от нея, а грешникът ще бъде хванат от нея.

I našel jsem věc hořčejší nad smrt, ženu, jejíž srdce tenata, a ruce její okovy. Kdož se líbí Bohu, zachován bývá od ní, ale hříšník bývá od ní jat.

Виж, това открих — казва проповедникът — като сравнявах едно нещо с друго, за да намеря обяснение,

Pohleď, to jsem shledal, (praví kazatel), jedno proti druhému stavěje, abych nalezl umění,

което душата ми още търси, но не е намерила — един мъж между хиляда намерих, но една жена между всички тях не намерих.

Čeho pak přesto hledala duše má, však jsem nenalezl: Muže jednoho z tisíce našel jsem, ale ženy mezi tolika jsem nenalezl.

Ето, само това намерих — че Бог направи човека праведен, но те потърсиха много хитрини.

Obzvláštně pohleď i na to, což jsem nalezl: Že učinil Bůh člověka dobrého, ale oni následovali smyšlínek rozličných. [ (Ecclesiastes 7:30) Kdo se může vrovnati moudrému, a kdo může vykládati všelikou věc? ]