Hebrews 3

Затова, свети братя, участници в небесното призвание, размислете за Апостола и Първосвещеника, когото ние изповядваме – Христос Иисус,
Stoga, braćo sveta, sudionici nebeskoga poziva, promotrite Apostola i Velikoga svećenika naše vjere - Isusa:
който е верен на Този, който Го постави, както беше и Мойсей в целия Негов дом.
on je ovjerovljen kod Onoga koji ga postavi kao ono i Mojsije u svoj kući njegovoj.
Понеже Той се удостои със слава, толкова по-голяма от тази на Мойсей, колкото е по-голяма почитта, която има онзи, който е построил къщата, от почитта, която има къщата.
Dostojan je doista toliko veće slave od Mojsija koliko veću čast od kuće ima onaj tko ju je sagradio.
Защото всяка къща се строи от някого, а Този, който е построил всичко, е Бог.
Jer svaku kuću tkogod gradi, a sve je sagradio Bog.
И Мойсей беше верен в целия Негов дом като слуга, за да засвидетелства за онова, което щеше да се оповести по-късно;
Da, i Mojsije bijaše ovjerovljen u svoj kući njegovoj kao služnik da posvjedoči za ono što je imalo biti rečeno,
а Христос – като Син над Неговия дом. Неговият дом сме ние, ако държим здраво дръзновението и похвалата на надеждата докрай.
ali Krist - kao Sin, nad kućom njegovom. Njegova smo kuća mi ako sačuvamo smjelost i ponos nade.
Затова, както казва Светият Дух: ?Днес, ако чуете гласа Му,
Zato, kao što veli Duh Sveti: Danas ako glas mu čujete,
не закоравявайте сърцата си както в преогорчението, както в деня на изкушението в пустинята,
ne budite srca tvrda kao u Pobuni, kao u dan iskušenja u pustinji
където бащите ви Ме изкушиха, изпитаха Ме и видяха делата Ми четиридесет години.
gdje me kušnjom iskušavahu očevi vaši premda gledahu djela moja
Затова се разгневих на това поколение и казах: Всякога се заблуждават в сърцата си и не са познали Моите пътища.
četrdeset godina. Zato mi dodija naraštaj onaj pa rekoh: Uvijek su nestalna srca i ne proniču moje putove.
Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка!“
Tako se zakleh u svom gnjevu: Nikad neće ući u moj počinak!
Внимавайте, братя, да не би да има в някого от вас зло сърце на неверие, което да отстъпи от живия Бог.
Pazite, braćo, da ne bi u koga od vas srce bilo opako, nevjerno, odmetnulo se od Boga živoga.
Но се увещавайте един друг всеки ден, докато е още ?днес“, за да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха.
Pače hrabrite jedni druge dan za danom dok još odjekuje ono Danas da ne otvrdne tko od vas zaveden grijehom.
Защото ние сме станали участници в Христос, ако удържим твърдо първоначалната си увереност докрай;
Doista, sudionici smo Kristovi postali ako, dakako, ono prvo imanje stalnim sačuvamo
докато се казва: ?Днес, ако чуете гласа Му, не закоравявайте сърцата си както в преогорчението.“
kad je rečeno: Danas ako glas mu čujete, ne budite srca tvrda kao u Pobuni!
Защото кои бяха тези, които, като чуха, Го преогорчиха? Не бяха ли всички онези, които излязоха от Египет с Мойсей?
Jer, koji su to čuli pa se pobunili? Zar ne svi koji su pod Mojsijem izašli iz Egipta?
А против кои се гневи четиридесет години? Не против онези ли, които съгрешиха и чиито трупове паднаха в пустинята?
Koji li mu dodijavahu četrdeset godina? Zar ne oni koji sagriješiše, kojih mrtva tijela popadaše u pustinji?
На кои още се закле, че няма да влязат в Неговата почивка? Не на онези ли, които бяха непокорни?
Kojima se zakle da neće ući u njegov počinak, ako li ne nepokornima?
И така, виждаме, че те не можаха да влязат поради неверието си.
I vidimo da ne mogoše ući zbog nevjere.