II Corinthians 4

Затова, като имаме това служение, както придобихме милост, не се обезсърчаваме;
我们既然蒙怜悯,受了这职分,就不丧胆,
но се отрекохме от тайните дела на срама, като не постъпваме лукаво, нито изопачаваме Божието слово, а като изявяваме истината, препоръчваме себе си на съвестта на всеки човек пред Бога.
乃将那些暗昧可耻的事弃绝了;不行诡诈,不谬讲 神的道理,只将真理表明出来,好在 神面前把自己荐与各人的良心。
Но ако нашето благовестие е покрито, то е покрито за тези, които погиват,
如果我们的福音蒙蔽,就是蒙蔽在灭亡的人身上。
за невярващите, чиито умове е заслепил богът на този свят, за да не би да ги озари светлината на благовестието на славата на Христос, който е образ на Бога.
此等不信之人被这世界的神弄瞎了心眼,不叫基督荣耀福音的光照著他们。基督本是 神的像。
Защото ние не проповядваме себе си — а Христос Иисус като Господ, а себе си като ваши слуги заради Иисус.
我们原不是传自己,乃是传基督耶稣为主,并且自己因耶稣作你们的仆人。
Защото Бог, който е казал на светлината да изгрее от тъмнината, е Този, който е огрял в сърцата ни, за да даде светлината на познанието на Божията слава в лицето на Иисус Христос.
那吩咐光从黑暗里照出来的 神,已经照在我们心里,叫我们得知 神荣耀的光显在耶稣基督的面上。
Но ние имаме това съкровище в съдове от пръст, за да бъде превъзходството на силата от Бога, а не от нас.
我们有这宝贝放在瓦器里,要显明这莫大的能力是出于 神,不是出于我们。
Угнетявани сме отвсякъде, но не сме съкрушени; в недоумение сме, но не до отчаяние;
我们四面受敌,却不被困住;心里作难,却不至失望;
гонени сме, но не сме изоставени; поваляни сме, но не сме унищожени;
遭逼迫,却不被丢弃;打倒了,却不至死亡。
винаги носещи в тялото си умирането на (Господ) Иисус, за да се яви в тялото ни и животът на Иисус.
身上常带著耶稣的死,使耶稣的生也显明在我们身上。
Защото ние, живите, винаги сме предавани на смърт заради Иисус, за да се яви и животът на Иисус в нашата смъртна плът;
因为我们这活著的人是常为耶稣被交于死地,使耶稣的生在我们这必死的身上显明出来。
така че смъртта наистина действа в нас, а животът – във вас.
这样看来,死是在我们身上发动,生却在你们身上发动。
А като имаме един и същ дух на вяра, както е писано: ?Повярвах, затова и говорих“, то и ние, понеже вярваме, затова и говорим,
但我们既有信心,正如经上记著说:我因信,所以如此说话。我们也信,所以也说话。
като знаем, че Този, който е възкресил Господ Иисус, ще възкреси и нас заедно с Иисус и ще ни представи заедно с вас.
自己知道那叫主耶稣复活的,也必叫我们与耶稣一同复活,并且叫我们与你们一同站在他面前。
Защото всичко това е заради вас, така че благодатта, като се умножи чрез мнозината, да преумножи благодарението за Божията слава.
凡事都是为你们,好叫恩惠因人多越发加增,感谢格外显多,以致荣耀归与 神。
Затова ние не се обезсърчаваме; но дори и да тлее нашият външен човек, пак вътрешният всеки ден се подновява.
所以,我们不丧胆。外体虽然毁坏,内心却一天新似一天。
Защото нашата временна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна пълна слава за нас,
我们这至暂至轻的苦楚,要为我们成就极重无比、永远的荣耀。
които не гледаме на видимите, а на невидимите неща; защото видимите са временни, а невидимите – вечни.
原来我们不是顾念所见的,乃是顾念所不见的;因为所见的是暂时的,所不见的是永远的。