II Corinthians 3

Пак ли започваме да се препоръчваме? Или и ние, както някои, имаме нужда от препоръчителни писма до вас или от вас?

我们岂是又举荐自己吗？岂像别人用人的荐信给你们或用你们的荐信给人吗？

Вие сте нашето писмо, написано в сърцата ни, узнавано и прочитано от всички хора;

你们就是我们的荐信，写在我们的心里，被众人所知道所念诵的。

и става явно, че вие сте Христово писмо, произлязло чрез нашето служение, написано не с мастило, а с Духа на живия Бог, не на плочи от камък, а на плочи от плът – на сърцето.

你们明显是基督的信，借著我们修成的。不是用墨写的，乃是用永生　神的灵写的；不是写在石版上，乃是写在心版上。

И ние имаме такава увереност спрямо Бога чрез Христос;

我们因基督，所以在　神面前才有这样的信心。

не че ние сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си, но нашата способност е от Бога,

并不是我们凭自己能承担什么事；我们所能承担的，乃是出于　神。

който ни направи способни да бъдем служители на нов завет – не на буквата, а на Духа; защото буквата убива, а Духът оживотворява.

他叫我们能承当这新约的执事，不是凭著字句，乃是凭著精意；因为那字句是叫人死，精意（或作：圣灵）是叫人活。

Но ако служенето на онова, което докарва смърт, написано с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, че израилевите синове не можеха да гледат Мойсей в лице заради блясъка на лицето му, който преминаваше,

那用字刻在石头上属死的职事尚且有荣光，甚至以色列人因摩西面上的荣光，不能定睛看他的脸；这荣光原是渐渐退去的，

как служенето на Духа няма да бъде с по-голяма слава?

何况那属灵的职事岂不更有荣光吗？

Защото, ако служенето на онова, което докарва осъждане, стана със слава, служенето на онова, което докарва правда, го надминава много повече по слава.

若是定罪的职事有荣光，那称义的职事荣光就越发大了。

Защото и онова, което е било прославено, не е било прославено в това отношение, поради славата, която превъзхожда.

那从前有荣光的，因这极大的荣光就算不得有荣光了；

Защото, ако преходното беше със слава, колко повече ще бъде в слава трайното!

若那废掉的有荣光，这长存的就更有荣光了。

И така, като имаме такава надежда, пристъпваме с голямо дръзновение

我们既有这样的盼望，就大胆讲说，

и не сме като Мойсей, който слагаше покривало на лицето си, за да не могат израилевите синове да гледат края на това, което преминаваше.

不像摩西将帕子蒙在脸上，叫以色列人不能定睛看到那将废者的结局。

Но техните умове бяха заслепени. Защото и до днес същото това покривало стои при прочитането на Стария Завет, като не се открива, защото то се отмахва в Христос.

但他们的心地刚硬，直到今日诵读旧约的时候，这帕子还没有揭去。这帕子在基督里已经废去了。

Но и до днес при прочитането на Мойсей покривало лежи на сърцето им,

然而直到今日，每逢诵读摩西书的时候，帕子还在他们心上。

но когато Израил се обърне към Господа, покривалото се отмахва.

但他们的心几时归向主，帕子就几时除去了。

А Господ е Духът; и където е Господният Дух, там е свобода.

主就是那灵；主的灵在那里，那里就得以自由。

А ние всички, с открито лице, гледайки като в огледало Господната слава, биваме преобразявани в същия образ от слава в слава, като от Господния Дух.

我们众人既然敞著脸得以看见主的荣光，好像从镜子里返照，就变成主的形状，荣上加荣，如同从主的灵变成的。