I Samuel 1

Имаше един човек от Раматаим-Софим, от хълмистата земя на Ефрем, и името му беше Елкана, син на Ероам, син на Елиу, син на Тоу, син на Суф, ефратец.
以法莲山地的拉玛.琐非有一个以法莲人,名叫以利加拿,是苏弗的玄孙,托户的曾孙,以利户的孙子,耶罗罕的儿子。
И той имаше две жени; името на едната беше Анна, а името на другата — Фенина. Фенина имаше деца, а Анна нямаше деца.
他有两个妻,一名哈拿,一名毗尼拿。毗尼拿有儿女,哈拿没有儿女。
А този човек всяка година се изкачваше от града си, за да се поклони и да принесе жертва на ГОСПОДА на Войнствата в Сило. А двамата синове на Илий — Офний и Финеес — бяха свещеници на ГОСПОДА там.
这人每年从本城上到示罗,敬拜祭祀万军之耶和华;在那里有以利的两个儿子何弗尼、非尼哈当耶和华的祭司。
И в деня, когато Елкана принасяше жертва, той даваше дялове на жена си Фенина и на всичките й синове и дъщери;
以利加拿每逢献祭的日子,将祭肉分给他的妻毗尼拿和毗尼拿所生的儿女;
а на Анна даваше двоен дял, защото обичаше Анна; но ГОСПОД беше затворил утробата й.
给哈拿的却是双分,因为他爱哈拿。无奈耶和华不使哈拿生育。
А съперницата й я дразнеше много, за да я наскърбява, защото ГОСПОД беше затворил утробата й.
毗尼拿见耶和华不使哈拿生育,就作她的对头,大大激动她,要使她生气。
И всяка година, когато той правеше това, тя я дразнеше; всеки път, когато отиваше в ГОСПОДНИЯ дом. И тя плачеше и не ядеше.
每年上到耶和华殿的时候,以利加拿都以双分给哈拿;毗尼拿仍是激动她,以致她哭泣不吃饭。
А мъжът й Елкана й каза: Анна, защо плачеш? Защо не ядеш? И защо е нажалено сърцето ти? Не съм ли аз по-добър за теб от десет сина?
她丈夫以利加拿对她说:「哈拿啊,你为何哭泣,不吃饭,心里愁闷呢?有我不比十个儿子还好吗?」
Тогава Анна стана, след като ядоха и пиха в Сило. А свещеникът Илий седеше на стол до стълба на вратата на ГОСПОДНИЯ храм.
他们在示罗吃喝完了,哈拿就站起来。祭司以利在耶和华殿的门框旁边,坐在自己的位上。
И тя, с огорчена душа, се молеше на ГОСПОДА и плачеше много.
哈拿心里愁苦,就痛痛哭泣,祈祷耶和华,
И направи обрек и каза: ГОСПОДИ на Войнствата, ако наистина погледнеш на скръбта на слугинята Си и си спомниш за мен, и не забравиш слугинята Си, и дадеш на слугинята Си мъжко дете, тогава аз ще го дам на ГОСПОДА за всичките дни на живота му и бръснач няма да мине върху главата му!
许愿说:「万军之耶和华啊,你若垂顾婢女的苦情,眷念不忘婢女,赐我一个儿子,我必使他终身归与耶和华,不用剃头刀剃他的头。」
И докато тя продължаваше да се моли пред ГОСПОДА, Илий наблюдаваше устата й.
哈拿在耶和华面前不住地祈祷,以利定睛看她的嘴。
А Анна говореше в сърцето си, само устните й се движеха, а гласът й не се чуваше. Затова Илий я помисли за пияна.
(原来哈拿心中默祷,只动嘴唇,不出声音,因此以利以为她喝醉了。)
И Илий й каза: Докога ще си пияна? Откажи се от виното си!
以利对她说:「你要醉到几时呢?你不应该喝酒。」
А Анна отговори и каза: Не, господарю мой, аз съм жена с наскърбен дух. Нито вино, нито спиртно питие съм пила, а излях душата си пред ГОСПОДА.
哈拿回答说:「主啊,不是这样。我是心里愁苦的妇人,清酒浓酒都没有喝,但在耶和华面前倾心吐意。
Не считай слугинята си за негодна жена, защото от голямата си мъка и от скръбта си говорих досега.
不要将婢女看作不正经的女子。我因被人激动,愁苦太多,所以祈求到如今。」
Тогава Илий отговори и каза: Иди си с мир; и нека Израилевият Бог изпълни молбата ти, която си отправила към Него.
以利说:「你可以平平安安地回去。愿以色列的 神允准你向他所求的!」
А тя каза: Нека слугинята ти намери благоволение в очите ти! И жената отиде по пътя си и яде и лицето й вече не беше скръбно.
哈拿说:「愿婢女在你眼前蒙恩。」于是妇人走去吃饭,面上再不带愁容了。
И те станаха рано сутринта и се поклониха пред ГОСПОДА, и се върнаха, и дойдоха у дома си в Рама. И Елкана позна жена си Анна, и ГОСПОД си я спомни.
次日清早,他们起来,在耶和华面前敬拜,就回拉玛。到了家里,以利加拿和妻哈拿同房,耶和华顾念哈拿,
И на определеното време, след като забременя, Анна роди син и го нарече Самуил, като каза: Защото го измолих от ГОСПОДА.
哈拿就怀孕。日期满足,生了一个儿子,给他起名叫撒母耳,说:「这是我从耶和华那里求来的。」
И Елкана се изкачи с целия си дом, за да принесе на ГОСПОДА годишната жертва и обрека си.
以利加拿和他全家都上示罗去,要向耶和华献年祭,并还所许的愿。
Но Анна не се изкачи, защото каза на мъжа си: Нека не идвам, докато не се отбие детето; тогава ще го занеса, за да се яви пред ГОСПОДА и да остане там завинаги.
哈拿却没有上去,对丈夫说:「等孩子断了奶,我便带他上去朝见耶和华,使他永远住在那里。」
И мъжът й Елкана й каза: Направи, каквото ти се вижда добре. Остани, докато го отбиеш. Само ГОСПОД да утвърди словото Си! И жената остана и кърми сина си, докато го отби.
他丈夫以利加拿说:「就随你的意行吧!可以等儿子断了奶。但愿耶和华应验他的话。」于是妇人在家里乳养儿子,直到断了奶;
А когато го отби, го взе със себе си, заедно с три юнеца, една ефа брашно и един мех вино, и го донесе в ГОСПОДНИЯ дом в Сило. А детето беше малко.
既断了奶,就把孩子带上示罗,到了耶和华的殿;又带了三只公牛,一伊法细面,一皮袋酒。(那时,孩子还小。)
И заклаха юнеца и донесоха детето при Илий.
宰了一只公牛,就领孩子到以利面前。
И тя каза: О, господарю мой! Жива душата ти, господарю мой; аз съм жената, която беше застанала тук, до теб, и се молеше на ГОСПОДА.
妇人说:「主啊,我敢在你面前起誓,从前在你这里站著祈求耶和华的那妇人,就是我。
За това дете се молех и ГОСПОД изпълни молбата ми, която отправих към Него.
我祈求为要得这孩子;耶和华已将我所求的赐给我了。
Затова и аз го посветих на ГОСПОДА; докато е жив, ще бъде посветен на ГОСПОДА. И се поклониха там на ГОСПОДА.
所以,我将这孩子归与耶和华,使他终身归与耶和华。」于是在那里敬拜耶和华。