Psalms 141

(По слав. 140) Псалм на Давид. ГОСПОДИ, викам към Теб, побързай към мен! Дай ухо на гласа ми, когато викам към Теб!

Нека молитвата ми стои пред Теб като тамян, издигането на ръцете ми — като вечерната жертва.

Постави, ГОСПОДИ, стража на устата ми, пази вратата на устните ми!

Не наклонявай сърцето ми към лошо нещо, да върша безбожни дела с хора, които вършат беззаконие; и да не ям от техните лакомства!

Нека ме удари праведният — то е милост; и нека ме изобличава — то е като масло за помазване; нека главата ми не го отхвърли — защото все още молитвата ми е против злите им дела.

Когато съдиите им бъдат хвърлени между скалите, ще чуят думите ми, защото са сладки.

Костите ни са разпръснати при устието на Шеол, както когато някой оре и цепи земята.

Но очите ми, Господи, БОЖЕ, гледат към Теб, на Теб се уповавам, не съсипвай душата ми!

Опази ме от примката, която поставиха за мен, и от клопките на беззаконниците!

Безбожните ще паднат в собствените си мрежи, докато аз преминавам невредим!