Nahum 3

Горко на кръвопролитния град! Цял е пълен с лъжа и насилие, грабежът не престава!

Плющене на бичове и шум от тропот на колела, тичащи коне и подскачащи колесници!

Налитащи конници и бляскав меч, и святкащо копие! Множество убити и купища мъртви, и няма край на труповете — в труповете им се спъват!

Това е заради многото блудства на привлекателната блудница, господарка на заклинания, която продава народи с блудствата си и племена — със заклинанията си.

Ето, Аз съм против теб, заявява ГОСПОД на Войнствата. Ще вдигна полите ти върху лицето ти и ще покажа на народите голотата ти и на царствата — срама ти.

Ще хвърля върху теб гнусотии и ще те направя презряна, и ще те изложа на показ.

И всички, които те гледат, ще бягат от теб и ще казват: Ниневия запустя! Кой ще й съчувства? Откъде да ти потърся утешители?

Ти по-добра ли си от Но-Амон, който беше разположен на реките, обграден от води? Морето беше предстението му и от море беше стената му.

Етиопия беше силата му и Египет също — безгранична беше; Фут и ливийците бяха твои помощници.

Но и той беше откаран, отиде в плен и неговите малки деца бяха смазани по ъглите на всички улици. За почитаните му хвърлиха жребий и всичките му големци бяха вързани с вериги.

И ти ще се опиеш, ще бъдеш обгърната от нощ, ще потърсиш и ти защита от врага.

Всичките ти крепости са смокинови дървета с първозрели смокини — щом се разтърсят, падат в устата на ядящия.

Ето, народът ти е жени сред теб, портите на земята ти са широко отворени за враговете ти, огън пояжда резетата ти.

Извади си вода за обсадата, усили укрепленията си, влез в калта и стъпчи глината, поправи тухлената пещ.

Там ще те пояде огън, ще те посече меч, ще те изяде като скакалеца. Множи се като скакалеца, множи се като изедника!

Умножила си търговците си повече от небесните звезди. Скакалецът опустоши и отлетя.

Твоите короновани са като скакалци и военачалниците ти — като ято скакалци, които кацат по оградите в студен ден — щом изгрее слънцето, избягват и мястото им не се знае. Къде са?

Твоите пастири дремят, царю на Асирия, лежат благородните ти; народът ти се разпръсна по планините и няма кой да го събира.

Няма лек за язвата ти, раната ти е смъртоносна. Всички, които чуят вестта за теб, пляскат с ръце заради теб — защото върху кого не е падало всякога нечестието ти?