Genesis 18

И ГОСПОД се яви на Авраам при Мамвриевите дъбове, когато той седеше при входа на шатрата си в горещината на деня.

И повдигна очите си и видя, ето, трима мъже стояха пред него; и като ги видя, изтича от входа на шатрата да ги посрещне и се поклони до земята,

и каза: Господарю, ако съм намерил благоволение пред очите Ти, моля Ти се, не отминавай слугата Си!

Нека донесат малко вода и измийте краката си, и си починете под дървото.

И аз ще донеса малко хляб да подкрепите сърцето си, и после ще си заминете; понеже затова минахте при слугата си. А те казаха: Направи, както си казал.

Тогава Авраам влезе бързо в шатрата при Сара и каза: Приготви по-скоро три мери чисто брашно, замеси и направи пити.

А Авраам изтича при говедата, взе едно младо, добро теле и го даде на слугата, който побърза да го сготви.

После взе масло, мляко и сготвеното теле и сложи пред тях; и той стоеше при тях под дървото, и те ядоха.

И му казаха: Къде е жена ти Сара? А той каза: Ето, в шатрата е.

И ГОСПОД каза: Догодина по това време Аз непременно ще се върна при теб, и ето, жена ти Сара ще има син. А Сара слушаше от входа на шатрата, която беше зад него.

А Авраам и Сара бяха стари, на преклонна възраст; на Сара беше престанало обикновеното на жените.

И Сара се засмя в себе си и каза: Като съм остаряла, ще има ли за мен удоволствие, като и господарят ми е стар?

А ГОСПОД каза на Авраам: Защо Сара се засмя и каза: Като съм остаряла, дали наистина ще родя?

Има ли нещо невъзможно за ГОСПОДА? В определеното време ще се върна при теб, догодина по това време, и Сара ще има син.

Тогава Сара, понеже се уплаши, отрече и каза: Не съм се смяла! А Той каза: Не, ти се засмя.

Като станаха оттам, мъжете се обърнаха към Содом; и Авраам отиде с тях, за да ги изпрати.

И ГОСПОД каза: Да скрия ли от Авраам това, което ще сторя,

тъй като Авраам непременно ще стане велик и силен народ и чрез него ще се благославят всичките народи на земята?

Защото съм го познал, за да заповяда на синовете си и на дома си след себе си да пазят ГОСПОДНИЯ път, като вършат правда и правосъдие, за да направи ГОСПОД да дойде на Авраам онова, което е говорил за него.

И ГОСПОД каза: Понеже викът на Содом и Гомора стана силен и понеже грехът им е твърде тежък,

ще сляза сега и ще видя дали са вършили напълно според вика, който стигна до Мен; и ако не, ще узная.

Тогава мъжете, като се обърнаха оттам, отидоха към Содом. Но Авраам още стоеше пред ГОСПОДА.

И Авраам се приближи и каза: Ще погубиш ли праведния с неправедния?

Може да има петдесет праведни в града; ще погубиш ли мястото, няма ли да му простиш заради петдесетте праведни, които са в него?

Не може да бъде Ти да сториш такова нещо, да убиеш праведния с неправедния, така че праведният да бъде като неправедния! Не може да бъде това от Теб! Съдията на цялата земя няма ли да върши правда?

И ГОСПОД каза: Ако намеря в Содом петдесет праведни, вътре в града, ще простя на цялото място заради тях.

А Авраам в отговор каза: Ето, сега аз, който съм прах и пепел, се осмелих да говоря на Господа:

Може на петдесетте праведни да не достигат пет; ще погубиш ли целия град заради петимата? Той каза: Няма да го погубя, ако намеря там четиридесет и пет.

А Авраам пак Му говори, и каза: Може да се намерят там четиридесет. Той каза: Заради четиридесетте няма да сторя това.

А Авраам каза: Да не се разгневи Господ, че пак ще кажа: Може да се намерят там тридесет. И Той каза: Няма да сторя това, ако намеря там тридесет.

А Авраам каза: Ето сега, осмелих се да говоря на Господа; може да се намерят там двадесет. И Той каза: Заради двадесетте няма да го погубя.

Тогава Авраам каза: Да не се разгневи Господ, ако проговоря пак, само този път: Може да се намерят там десет. И Той каза: Заради десетте няма да го погубя.

И като престана да говори с Авраам, ГОСПОД си отиде, а Авраам се върна на мястото си.