Ezekiel 19

А ти, надигни оплакване за израилевите първенци.

И кажи: Каква лъвица беше майка ти! Лежеше между лъвовете, отгледа лъвчетата си сред млади лъвове.

Тя отхрани едно от лъвчетата си, то стана млад лъв и се научи да лови плячка, ядеше хора.

И народите чуха за него, той се хвана в ямата им и с куки го отведоха в египетската земя.

И видя, като почака, че надеждата й се изгуби, взе още едно от лъвчетата си и направи и него млад лъв.

И той ходеше между лъвове, стана млад лъв и се научи да лови плячка, ядеше хора.

Той позна дворците им и опустоши градовете им. И земята и всичко, което я изпълваше, се ужасяваше от гласа на рева му.

И народите от околните области се надигнаха против него и разпростряха върху него мрежите си, и той се хвана в ямата им.

И с куки го сложиха в клетка и го откараха при вавилонския цар, въведоха го в крепост, за да не се чуе вече гласът му по израилевите планини.

Майка ти беше като лоза, като теб, посадена при вода. Стана плодовита и клонеста от многото вода.

И станаха по нея здрави пръчки за жезли на владетелите. И ръстът й се извиси досред гъстите клони, и стана видна с височината си, с многото си клони.

Но беше изтръгната с ярост и хвърлена на земята, и източният вятър изсуши плода й; силните й пръчки се счупиха и изсъхнаха, огън ги пояде.

А сега е посадена в пустиня, в суха и жадна земя.

И огън излезе от една пръчка от клоните й и пояде плода й. И няма вече в нея силна пръчка за жезъл на владетел. Това е оплакване, и ще бъде за оплакване.