Ecclesiastes 6

Има зло, което видях под слънцето и е много сред хората:

човек, на когото Бог е дал богатство и имот, и почест и нищо не му липсва от всичко, което пожелава; но Бог не му дава власт да яде от тях, а ги яде чужденец. Това е суета и лоша болест.

Ако човек роди сто деца и живее много години, и дните на годините му станат много, а душата му не се насити с благо, и той дори няма прилично погребение, казвам, че мъртвороденото е по-добре от него,

защото то идва в нищожност и отива в тъмнина, и името му се покрива с тъмнина,

и не е видяло слънцето и не е познало нищо. То има повече покой, отколкото онзи човек.

Дори да живее два пъти по хиляда години, без да види добро — не отиват ли всички на едно място?

Целият труд на човека е за устата му — душата му обаче не се насища.

Защото какво предимство има мъдрият пред безумния и какво — сиромахът, който знае как да живее между живите?

По-добре да виждаш нещо с очите си, отколкото да блуждаеш с желанието си. И това е суета и гонене на вятър.

Каквото и да съществува, вече си има име, и се знае какво е човек; и той не може да се съди с по-могъщия от него.

Понеже има много неща, които умножават суетата — каква полза има човек от това?

Защото кой знае какво е добро за човека в живота през малкото години на суетния му живот, които той прекарва като сянка? Защото кой ще каже на човека какво ще бъде след него под слънцето?