Deuteronomy 3

Тогава се обърнахме и се изкачихме по пътя към Васан; и васанският цар Ог излезе на бой против нас при Едраи, той и целият му народ.

Но ГОСПОД ми каза: Не се бой от него, защото предадох в ръката ти него, целия му народ и земята му; ще му направиш така, както направи на аморейския цар Сион, който живееше в Есевон.

Така ГОСПОД, нашият Бог, предаде в ръката ни и васанския цар Ог с целия му народ и ние го разбихме, докато не му остана нито един Оцелял.

И в онова време превзехме всичките му градове; нямаше град, който да не отнехме от тях: шестдесет града, цялата област на Аргов, царството на Ог във Васан.

Всички тези градове бяха укрепени с високи стени, порти и лостове; а освен тях имаше и твърде много неоградени градове.

И изпълнихме над тях проклятието, както направихме на есевонския цар Сион; изпълнихме проклятието над всеки град — над мъжете, жените и децата.

А всичкия добитък и плячката на градовете заграбихме за себе си.

Така по онова време взехме земята от ръцете на двамата аморейски царе, който бяха отсам Йордан, от реката Арнон до планината Ермон —

сидонците наричат Ермон Сирион, а аморейците го наричат Санир —

всичките градове на равнината, целия Галаад и целия Васан, до Салха и Едраи, градове от царството на Ог във Васан.

Защото само васанският цар Ог беше останал от Остатъка на великаните. Ето, леглото му беше желязно легло. Не е ли то в Рава на синовете на Амон? Дължината му беше девет лакътя, а ширината му — четири лакътя, според човешки лакът.

Тази земя завзехме в онова време. От Ароир, който е при реката Арнон, и половината планини на Галаад и градовете му дадох на рувимците и гадците.

А останалото от Галаад и целия Васан, царството на Ог, дадох на половината от манасиевото племе. Цялата област на Аргов с целия Васан се нарича земя на великаните.

Яир, синът на Манасия завзе цялата област на Аргов до границата на гесурците и маахатците и нарече Васан на свое име — Авот-Яир и до днес.

А на Махир дадох Галаад.

А на рувимците и на гадците дадох от Галаад до реката Арнон, до средата на реката за граница и до реката Явок, границата на синовете на Амон,

също и равнината, и Йордан за граница, от Хинерот чак до морето на равнината, Солено море, под склоновете на Фасга на изток.

И в онова време ви заповядах и казах: ГОСПОД, вашият Бог, ви даде тази земя да я притежавате. Всички вие, храбри мъже, ще минете в боен ред пред братята си, израилевите синове.

А жените ви и децата ви, и добитъкът ви — зная, че имате много добитък — да останат в градовете ви, които ви дадох,

докато ГОСПОД даде почивка на братята ви както на вас и те също завладеят земята, която ГОСПОД, вашият Бог, им дава оттатък Йордан. Тогава да се върнете, всеки в притежанието си, което ви дадох.

И в онова време заповядах на Иисус и казах: Очите ти видяха всичко, което ГОСПОД, вашият Бог, направи на тези двама царе; така ще направи ГОСПОД на всичките царства, в които ще преминеш.

Не се бойте от тях, защото ГОСПОД, вашият Бог, е Този, който воюва за вас.

В онова време се помолих на ГОСПОДА и казах:

Господи БОЖЕ, Ти си започнал да показваш на слугата Си величието Си и силната Си ръка; защото кой е този бог на небето или на земята, който може да върши като Твоите дела и според Твоята мощ?

Моля Те да премина и да видя добрата земя отвъд Йордан, тази добра планинска страна и Ливан.

Но ГОСПОД ми се беше разгневил заради вас и не ме послуша. И ГОСПОД ми каза: Достатъчно ти е! Не Ми говори повече за това.

Изкачи се на върха на Фасга и вдигни очите си на запад и на север, на юг и на изток и виж земята с очите си, защото няма да преминеш този Йордан.

Но заповядай на Иисус и го утвърди, и го укрепи; защото той ще мине пред този народ и той ще им раздели за наследство земята, която ще видиш.

И останахме в долината срещу Вет-Фегор.