II Corinthians 1

Павел, с Божията воля апостол на Иисус Христос, и брат Тимотей до Божията църква, която е в Коринт, и до всичките светии, които са по цяла Ахая:

Благодат на вас и мир от Бога, нашия Отец, и Господ Иисус Христос.

Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Иисус Христос, Отец на милостите и Бог на всяка утеха,

който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тези, които се намират в каквато и да било скръб, с утехата, с която и ние сме утешавани от Бога.

Защото, както изобилстват в нас страданията на Христос, така и нашата утеха изобилства чрез Христос.

И ако ни притесняват, това е за вашата утеха и спасение; или ако ни утешават, това е за вашата утеха (и спасение), която действа, като устоявате на същите страдания, които понасяме и ние.

И надеждата ни за вас е твърда, като знаем, че както сте участници в страданията, така сте и в утехата.

Защото не искаме, братя, да не знаете за скръбта, която ни сполетя в Азия – че бяхме изключително притеснени, свръх силите си, така че дори се отчаяхме за живота си;

но ние самите бяхме приели смъртната присъда в себе си, за да не се уповаваме на себе си, а на Бога, който възкресява мъртвите,

който ни избави от толкова близка смърт и още избавя и на когото се надяваме, че пак ще ни избавя,

като ни съдействате и вие чрез молитва, така че поради дадената на нас чрез молитвите на мнозина благодат да благодарят мнозина за нас.

Защото нашата похвала е тази: свидетелството на нашата съвест, че живяхме на света с простота и Божия искреност – не с плътска мъдрост, а в Божията благодат; и най-много между вас.

Защото не ви пишем друго освен това, което четете, а и разбирате, и което се надявам, че ще разберете и до край;

както и отчасти сте разбрали, че ние сме похвала за вас, както и вие – за нас, в Деня на нашия Господ Иисус.

С тази увереност възнамерявах да дойда при вас преди това, за да имате втора благодат,

като мина през вас за Македония, а от Македония да дойда пак при вас и тогава вие да ме изпратите за Юдея.

Като възнамерявах това, лекомислено ли постъпих? Или това, което възнамерявах, от плътта ли го възнамерявах, че да означава Да, да и Не, не едновременно?

Но Бог е верен, така че словото ни към вас не е Да и Не.

Защото Божият Син, Иисус Христос, който беше проповядван между вас от нас – от мен, Сила и Тимотей – не беше Да и Не, а в Него беше Да;

понеже, колкото са Божиите обещания, всичките в Него са Да! -- затова и чрез Него е Амин! за слава на Бога чрез нас.

А Този, който ни утвърждава заедно с вас в Христос и който ни е помазал, е Бог,

който ни е запечатал и е дал в сърцата ни Духа в залог.

И аз призовавам Бога за свидетел на моята душа, че за да ви пощадя, още не съм дошъл в Коринт.

Не че ние господстваме над вашата вяра, а сме помощници на вашата радост; понеже чрез вярата вие стоите.