I Corinthians 2

И аз, братя, когато дойдох при вас, не дойдох с превъзходство в слово или мъдрост да ви известя Божията тайна.

Защото бях решил да не зная между вас нищо друго, освен Иисус Христос, и то разпънат.

Аз бях слаб между вас, страхувах се и много треперех.

И говоренето ми, и проповядването ми не ставаха с убедителните думи на мъдростта, а с доказателство от Духа и от сила,

за да бъде вярата ви основана не на човешка мъдрост, а на Божията сила.

Обаче ние говорим мъдрост между съвършените, но не мъдростта на този свят, нито на владетелите на този свят, които преминават;

а говорим в тайна Божията премъдрост, която е била скрита, която е била предопределена от Бога преди вековете за наша слава,

която нито един от владетелите на този свят не е познал; защото, ако я бяха познали, нямаше да разпънат Господа на славата.

А както е писано: "Каквото око не е видяло и ухо не е чуло, и на човешко сърце не е идвало, това е приготвил Бог за тези, които Го любят."

Но на нас Бог откри това чрез Духа; понеже Духът изследва всичко, дори и Божиите дълбочини.

Защото кой човек знае какво има в човека, освен духът на човека, който е в него? Така и никой не знае какво има в Бога, освен Духът на Бога.

А ние получихме не духа на света, а Духа, който е от Бога, за да познаем това, което Бог ни е подарил;

за което също и говорим — не с думи, научени от човешка мъдрост, а с думи, научени от Духа, като изясняваме духовното с духовно.

Но естественият човек не възприема това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже то се преценява духовно.

Но духовният човек преценява всичко, а него никой не преценява.

Защото: "Кой е познал ума на Господа, за да може да Го научи?" А ние имаме ум Христов.