I Chronicles 5

Синовете на Рувим, първородния на Израил — защото той беше първородният, но понеже оскверни леглото на баща си, първородството му се даде на синовете на Йосиф, сина на Израил, и той не се записва в родословието според първородството.

Защото Юда имаше надмощие над братята си, и от него произлиза Князът; но първородството беше на Йосиф.

Синовете на Рувим, първородния на Израил: Енох и Фалу, Есрон и Хармий.

Синове на Йоил: синът му Семая, негов син — Гог, негов син — Семей,

негов син — Михей, негов син — Реаия, негов син — Ваал,

негов син — Веера, когото асирийският цар Теглат-Феласар отведе в плен; той беше първенец на рувимците.

А братята му, според родовете им, според записаното родословие на поколенията им, бяха: главата: Еиил, и Захария,

и Вела, синът на Азас, син на Сема, син на Йоил; той се засели в Ароир и до Нево и Ваалмеон;

и на изток се засели чак до пустинята от реката Ефрат насам, защото добитъкът им беше многоброен в галаадската земя.

А в дните на Саул те воюваха против агаряните, които паднаха от ръката им; и те се заселиха в шатрите им по цялата източна страна на Галаад.

И синовете на Гад се заселиха срещу тях във васанската земя до Салха:

Йоил, главата, и Сафам, вторият, и Янай, и Сафат във Васан.

И братята им според бащините им домове: Михаил и Месулам, и Сева, и Йорай, и Яхан, и Зия, и Евер, седем.

Тези бяха синовете на Авихаил, сина на Урия, син на Ярой, син на Галаад, син на Михаил, син на Есисай, син на Ядо, син на Вуз.

Ахий, синът на Авдиил, син на Гуний, беше глава на бащиния им дом.

Те се заселиха в Галаад, във Васан и в селата му, и във всичките пасища около Сарон до краищата им.

Всички тези бяха записани в дните на юдовия цар Йотам и в дните на израилевия цар Еровоам.

Синовете на Рувим и гадците, и половината манасиево племе, силните мъже, които носеха щит и меч и опъваха лък и бяха обучени на бой, бяха четиридесет и четири хиляди седемстотин и шестдесет души, които излизаха на война.

И те воюваха против агаряните, против Етур и Нафис и Нодав.

И им се помогна против тях и агаряните бяха предадени в ръцете им заедно с всички, които бяха с тях; защото в битката те извикаха към Бога и Той ги послуша, понеже се бяха уповали на Него.

И плениха добитъка им: камилите им — петдесет хиляди, двеста и петдесет хиляди глави дребен добитък и две хиляди магарета, също и сто хиляди човешки души.

Защото мнозина паднаха убити, понеже боят беше от Бога. И те живяха на мястото им до отвеждането в плен.

А синовете на половината манасиево племе се заселиха в земята от Васан до Ваал-Ермон и Санир и планината Ермон; те бяха многобройни.

И това са главите на бащините им домове: Ефер и Есий, и Елиил, и Азрил, и Еремия, и Одуя, и Ядиил, силни и храбри мъже, именити мъже, глави на бащините си домове.

Но те постъпваха невярно спрямо Бога на бащите си и блудстваха след боговете на народите на земята, които Бог беше изтребил пред тях.

Тогава Израилевият Бог подбуди духа на асирийския цар Фул и духа на асирийския цар Теглат-Феласар и той ги плени — рувимците и гадците и половината от манасиевото племе — и ги отведе в Ала, в Авор, в Ара и до реката Гозан, където са и до днес.