Song of Solomon 7

quid videbis in Sulamiten nisi choros castrorum quam pulchri sunt gressus tui in calciamentis filia principis iunctura feminum tuorum sicut monilia quae fabricata sunt manu artificis

Колко красиви са стъпките ти в сандалите, дъще княжеска! Извивките на бедрата ти са като огърлица, като дело на ръцете на майстор.

umbilicus tuus crater tornatilis numquam indigens poculis venter tuus sicut acervus tritici vallatus liliis

Скутът ти е като кръгла чаша, от която не липсва смесено вино. Коремчето ти е като житен куп, обграден с кремове.

duo ubera tua sicut duo hinuli gemelli capreae

Двете ти гърди са като две сърнета близнета.

collum tuum sicut turris eburnea oculi tui sicut piscinae in Esebon quae sunt in porta filiae multitudinis nasus tuus sicut turris Libani quae respicit contra Damascum

Шията ти е като кулата от слонова кост. Очите ти са като езерата в Есевон до портата на Бат-Рабим. Носът ти е като ливанската кула, която гледа към Дамаск.

caput tuum ut Carmelus et comae capitis tui sicut purpura regis vincta canalibus

Главата ти е върху теб като Кармил и косите на главата ти са като пурпурна коприна — царят е вързан с къдриците ти.

quam pulchra es et quam decora carissima in deliciis

Колко си красива и колко си приятна, о, любима, в удоволствията!

statura tua adsimilata est palmae et ubera tua botris

Това твое тяло прилича на палма и гърдите ти — на гроздове.

dixi ascendam in palmam adprehendam fructus eius et erunt ubera tua sicut botri vineae et odor oris tui sicut malorum

Казах: Ще се изкача на палмата, ще хвана клоните й. Нека гърдите ти бъдат като гроздове на лозата и благоуханието на дъха ти — като ябълки,

guttur tuum sicut vinum optimum dignum dilecto meo ad potandum labiisque et dentibus illius ruminandum

и устата ти като ароматно вино — което слиза гладко за възлюбения ми и се плъзга леко през устните на дремещите.

ego dilecto meo et ad me conversio eius

Аз съм на любимия си, и неговото желание е към мен.

veni dilecte mi egrediamur in agrum commoremur in villis

Ела, любими мой, нека излезем на полето, нека пренощуваме в селата.

mane surgamus ad vineas videamus si floruit vinea si flores fructus parturiunt si floruerunt mala punica ibi dabo tibi ubera mea

Нека осъмнем в лозята, нека видим напъпила ли е лозата, отворили ли са се цветовете й, разцъфтели ли са наровете. Там ще ти дам любовта си.

mandragorae dederunt odorem in portis nostris omnia poma nova et vetera dilecte mi servavi tibi

Мандрагоровите ябълки издават благоухание и при вратите ни има всякакви приятни плодове — нови и стари, които съм запазила за теб, любими мой.