James 3

nolite plures magistri fieri fratres mei scientes quoniam maius iudicium sumitis
Братя мои, не ставайте мнозина учители, като знаете, че ще приемем по-строга присъда.
in multis enim offendimus omnes si quis in verbo non offendit hic perfectus est vir potens etiam freno circumducere totum corpus
Защото ние всички грешим в много неща; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло.
si autem equorum frenos in ora mittimus ad consentiendum nobis et omne corpus illorum circumferimus
Ето, ние слагаме юзди в устата на конете, за да ни се покоряват, и управляваме цялото им тяло.
ecce et naves cum magnae sint et a ventis validis minentur circumferuntur a modico gubernaculo ubi impetus dirigentis voluerit
Ето, и корабите, ако и да са толкова големи и да се тласкат от силни ветрове, пак с много малко кормило се обръщат накъдето желае кормчията.
ita et lingua modicum quidem membrum est et magna exultat ecce quantus ignis quam magnam silvam incendit
Така и езикът е малка част, но с големи неща се хвали. Ето, съвсем малък огън, а колко голяма гора запалва!
et lingua ignis est universitas iniquitatis lingua constituitur in membris nostris quae maculat totum corpus et inflammat rotam nativitatis nostrae inflammata a gehenna
И езикът е огън, светът на неправдата. Между нашите части езикът е, който опетнява цялото тяло и запалва колелото на живота, а сам той се запалва от пъкъла.
omnis enim natura bestiarum et volucrum et serpentium etiam ceterorum domantur et domita sunt a natura humana
Защото всякакъв вид зверове и птици, влечуги и морски животни се укротяват и са били укротени от човечеството;
linguam autem nullus hominum domare potest inquietum malum plena veneno mortifero
но езика никой човек не може да укроти; неудържимо зло е, пълен със смъртоносна отрова.
in ipsa benedicimus Dominum et Patrem et in ipsa maledicimus homines qui ad similitudinem Dei facti sunt
С него благославяме Бога и Отца и с него кълнем хората, създадени по Божие подобие!
ex ipso ore procedit benedictio et maledictio non oportet fratres mei haec ita fieri
От същите уста излизат и благословение, и проклятие! Братя мои, това не трябва да бъде така.
numquid fons de eodem foramine emanat dulcem et amaram aquam
Изворът изпуска ли от същото отверстие и сладка, и горчива вода?
numquid potest fratres mei ficus olivas facere aut vitis ficus sic neque salsa dulcem potest facere aquam
Възможно ли е, братя мои, смокинята да роди маслини или лозата – смокини? Така също и солен извор не може да дава сладка вода.
quis sapiens et disciplinatus inter vos ostendat ex bona conversatione operationem suam in mansuetudine sapientiae
Кой от вас е мъдър и разумен? Нека показва чрез своето добро поведение делата си в кротостта на мъдростта.
quod si zelum amarum habetis et contentiones in cordibus vestris nolite gloriari et mendaces esse adversus veritatem
Но ако в сърцата си имате горчива завист и свадливост, не се хвалете и не лъжете против истината.
non est ista sapientia desursum descendens sed terrena animalis diabolica
Това не е мъдрост, която слиза от горе, а е земна, плътска, дяволска;
ubi enim zelus et contentio ibi inconstantia et omne opus pravum
защото, където има завист и свадливост, там има неуредици и всякакво зло.
quae autem desursum est sapientia primum quidem pudica est deinde pacifica modesta suadibilis plena misericordia et fructibus bonis non iudicans sine simulatione
Но мъдростта, която е от горе, е преди всичко чиста, после миролюбива, кротка, отстъпчива, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна.
fructus autem iustitiae in pace seminatur facientibus pacem
А плодът на правдата се сее в мир от миротворците.