Ecclesiastes 8

sapientia hominis lucet in vultu eius et potentissimus faciem illius commutavit

Кой е като мъдрия и кой знае обяснението на нещата? Мъдростта на човека осветлява лицето му и твърдостта на лицето му се променя.

ego os regis observo et praecepta iuramenti Dei

Аз казвам: Пази царската заповед заради клетвата си към Бога.

ne festines recedere a facie eius neque permaneas in opere malo quia omne quod voluerit faciet

Не бързай да излезеш от присъствието му. Не постоянствай в зло дело, защото той върши всичко, каквото иска.

et sermo illius potestate plenus est nec dicere ei quisquam potest quare ita facis

В думата на царя има власт, кой ще му каже: Какво правиш?

qui custodit praeceptum non experietur quicquam mali tempus et responsionem cor sapientis intellegit

Който пази заповедта, няма да види зло, защото мъдрото сърце познава време и правилен начин.

omni negotio tempus est et oportunitas et multa hominis adflictio

Понеже за всяко нещо има време и правилен начин, понеже злощастието на човека тежи върху него.

quia ignorat praeterita et ventura nullo scire potest nuntio

Защото не знае какво ще се случи, понеже кой може да му каже какво ще стане?

non est in hominis dicione prohibere spiritum nec habet potestatem in die mortis nec sinitur quiescere ingruente bello neque salvabit impietas impium

Няма човек който да има власт над духа, за да задържи духа, и никой няма власт в деня на смъртта. От тази война няма уволнение и безбожието няма да избави онези, които са се предали на него.

omnia haec consideravi et dedi cor meum in cunctis operibus quae fiunt sub sole interdum dominatur homo homini in malum suum

Всичко това видях и обърнах сърцето си към всяко дело, което се върши под слънцето: има време, в което човек господства над друг човек за своя вреда.

vidi impios sepultos qui etiam cum adviverent in loco sancto erant et laudabantur in civitate quasi iustorum operum sed et hoc vanitas est

Тогава видях безбожните погребани — които бяха идвали и си отивали от святото място — и те бяха забравени в града, където бяха правили така. И това е суета.

etenim quia non profertur cito contra malos sententia absque ullo timore filii hominum perpetrant mala

Понеже присъдата срещу зло дело не се изпълнява бързо, затова сърцето на човешките синове е напълно предадено в тях да вършат зло.

attamen ex eo quod peccator centies facit malum et per patientiam sustentatur ego cognovi quod erit bonum timentibus Deum qui verentur faciem eius

Въпреки че грешникът върши зло сто пъти и дългоденства, пак аз зная, че ще бъде добре на боящите се от Бога, които се боят пред Него.

non sit bonum impio nec prolongentur dies eius sed quasi umbra transeant qui non timent faciem Dei

Но на безбожния няма да бъде добре и като сянка няма да продължи дните си, защото не се бои пред Бога.

est et alia vanitas quae fit super terram sunt iusti quibus multa proveniunt quasi opera egerint impiorum et sunt impii qui ita securi sunt quasi iustorum facta habeant sed et hoc vanissimum iudico

Има една суета, която става на земята — че има праведни, на които се случва според делата на безбожните, и има безбожни, на които се случва според делата на праведните. Казах, че и това е суета.

laudavi igitur laetitiam quod non esset homini bonum sub sole nisi quod comederet et biberet atque gauderet et hoc solum secum auferret de labore suo in diebus vitae quos dedit ei Deus sub sole

Затова аз похвалих веселието, защото няма нищо по-добро за човека под слънцето от това да яде и да пие, и да се весели. И това ще му остане от труда му в дните на живота му, които Бог му дава под слънцето.

et adposui cor meum ut scirem sapientiam et intellegerem distentionem quae versatur in terra est homo qui diebus ac noctibus somnum oculis non capit

Когато предадох сърцето си да позная мъдростта и да видя работата, която се върши на земята — макар че човек не вижда сън с очите си нито денем, нито нощем —

et intellexi quod omnium operum Dei nullam possit homo invenire rationem eorum quae fiunt sub sole et quanto plus laboraverit ad quaerendum tanto minus inveniat etiam si dixerit sapiens se nosse non poterit repperire

тогава видях в цялото Божие дело, че човек не може да открие делото, което става под слънцето. Колкото и да се труди човек и да търси, няма да го открие; и дори мъдрият да твърди, че го познава, не може да го открие.