Song of Solomon 3

По ночах на ложі своїм я шукала того, кого покохала душа моя... Шукала його, та його не знайшла...

Нощем на леглото си потърсих онзи, когото обича душата ми; потърсих го и не го намерих.

Хай устану й нехай я пройдуся по місті, хай на вулицях та на майданах того пошукаю, кого покохала душа моя! Шукала його, та його не знайшла...

Казах: Ще стана сега и ще обиколя града; по улиците и площадите ще търся онзи, когото обича душата ми. Потърсих го и не го намерих.

Спіткали мене сторожі, що по місті проходять... Чи не бачили часом того, кого покохала душа моя?

Намериха ме стражарите, които обхождат града; попитах ги: Видяхте ли онзи, когото обича душата ми?

Небагато пройшла я від них, та й знайшла я того, кого покохала душа моя: схопила його, й не пустила його, аж поки його не ввела у дім неньки своєї, та в кімнату тієї, що в утробі носила мене!...

Едва ги бях отминала, когато намерих онзи, когото обича душата ми. Хванах го и не го пуснах, докато не го доведох в къщата на майка си и в стаята на онази, която ме е родила.

Заклинаю я вас, дочки єрусалимські, газелями чи польовими оленями, щоб ви не сполохали, щоб не збудили кохання, аж доки йому до вподоби!...

Заклевам ви, ерусалимски дъщери, в сърните или в полските кошути, да не възбудите, да не събудите любовта, докато сама не пожелае.

Хто вона, що виходить із пустині, немов стовпи диму, окурена миррою й ладаном, всілякими пахощами продавця?

Коя е тази, която излиза от пустинята като стълбове дим, окадена със смирна и ливан, с всичките благоуханни прахове на търговеца?

Ось ложе його, Соломонове, шістдесят лицарів навколо нього, із лицарів славних Ізраїлевих!

Ето, ложето на Соломон, с шестдесет силни мъже около него от силните мъже на Израил.

Усі вони мають меча, усі вправні в бою, кожен має свого меча при своєму стегні проти страху нічного.

Всички те държат меч и са опитни в бой. Всеки държи меча си на бедрото си срещу ужаси в нощта.

Ноші зробив собі цар Соломон із ливанських дерев:

Цар Соломон си направи носилка от ливанското дърво;

стовпці їхні зробив він із срібла, а їхне опертя золоте, пурпурове сидіння, їхня середина вистелена коханням дочок єрусалимських!...

стълбовете й направи от сребро, подложката й — от злато, постелката й — от пурпур; вътрешността й е украсена с любов от ерусалимските дъщери.

Підіть і побачте, о дочки сіонські, царя Соломона в вінку, що ним мати його увінчала його в день весілля його та в день радости серця його!

Излезте, сионски дъщери, и вижте цар Соломон с венеца, с който майка му го увенча в деня на неговата сватба, в деня на радостта на сърцето му!