Psalms 79

Псалом Асафів. Боже, погани ввійшли до спадку Твого, занечистили храм Твій святий, Єрусалим на руїни змінили!

(По слав. 78) Псалм на Асаф. Боже, езичниците дойдоха в наследството Ти, оскверниха светия Ти храм, превърнаха Ерусалим в развалини!

Рабів Твоїх трупи вони віддали на поживу для птаства небесного, тіло Твоїх богобійних звірині земній...

Труповете на слугите Ти дадоха за храна на небесните птици, плътта на светиите Ти — на земните зверове.

Вони розливали їхню кров, немов воду, в околицях Єрусалиму, і не було погребальників!...

Изляха кръвта им като вода около Ерусалим и нямаше кой да ги погребва.

Ми стали за ганьбу для наших сусідів, за наругу та посміх для наших околиць...

Станахме за присмех на съседите си, за подигравка и посмешище на околните си.

Аж доки, о Господи, гніватись будеш назавжди, доки буде палати Твій гнів, як огонь?

Докога, ГОСПОДИ? Ще се гневиш ли навеки? Ще гори ли ревността Ти като огън?

Вилий Свій гнів на людей, що Тебе не пізнали, і на царства, що Ймення Твого не кличуть,

Излей яростта Си върху езичниците, които не Те познават, и върху царствата, които не призовават Името Ти,

бо вони з'їли Якова, а мешкання його опустошили!

защото изпоядоха Яков и опустошиха жилището му.

Не пам'ятай гріхів предківських нам, нехай попередить нас скоро Твоє милосердя, бо ми зовсім ослабли!...

Не си спомняй против нас беззаконията на предците ни; нека бързо ни срещнат благите Ти милости, защото много отслабнахме.

Поможи нам, Боже нашого спасіння, ради слави Ймення Твого, і збережи нас, і прости наші гріхи ради Ймення Свого!

Помогни ни, Боже на спасението ни, заради славата на Името Си; избави ни и прости греховете ни заради Името Си!

Чого будуть казати погани: Де їхній Бог? Нехай в наших очах між народами стане відомою помста за пролиту кров Твоїх рабів,

Защо да кажат езичниците: Къде е техният Бог? Нека се знае пред очите ни между езичниците отмъщението за пролятата кръв на слугите Ти!

нехай перед лице Твоє дійде стогін в'язня! За великістю сили рамена Твого збережи на смерть прирокованих!

Нека дойде пред Теб стенанието на затворника; според величието на силата Си запази обречените на смърт!

А нашим сусідам верни семикратно на лоно їхнє їхню наругу, якою Тебе зневажали, о Господи!

И върни на съседите ни седмократно в пазвата им присмеха им, с който Ти се присмяха, Господи.

А ми, Твій народ і отара Твого пасовиська, будем дякувати Тобі вічно, будем оповідати про славу Твою з роду в рід!

А ние — Твой народ и овце на Твоето пасбище — ще Те възхваляваме до века, ще разгласяваме Твоята хвала на всички поколения.