Psalms 141

Псалом Давидів. Господи, кличу до Тебе, поспішися до мене, почуй же мій голос, як кличу до Тебе!

(По слав. 140) Псалм на Давид. ГОСПОДИ, викам към Теб, побързай към мен! Дай ухо на гласа ми, когато викам към Теб!

Нехай стане молитва моя як кадило перед лицем Твоїм, підношення рук моїх як жертва вечірня!

Нека молитвата ми стои пред Теб като тамян, издигането на ръцете ми — като вечерната жертва.

Поклади, Господи, сторожу на уста мої, стережи двері губ моїх!

Постави, ГОСПОДИ, стража на устата ми, пази вратата на устните ми!

Не дай нахилятися серцю моєму до речі лихої, щоб учинки робити безбожністю, із людьми, що чинять переступ, і щоб не ласувався я їхніми присмаками!

Не наклонявай сърцето ми към лошо нещо, да върша безбожни дела с хора, които вършат беззаконие; и да не ям от техните лакомства!

Як праведний вразить мене, то це милість, а докорить мені, це олива на голову, її не відкине моя голова, бо ще і молитва моя проти їхнього зла.

Нека ме удари праведният — то е милост; и нека ме изобличава — то е като масло за помазване; нека главата ми не го отхвърли — защото все още молитвата ми е против злите им дела.

Їхні судді по скелі розкидані, та слова мої вчують, бо приємні вони...

Когато съдиите им бъдат хвърлени между скалите, ще чуят думите ми, защото са сладки.

Як дрова рубають й розколюють їх на землі, так розкидані наші кістки над отвором шеолу.

Костите ни са разпръснати при устието на Шеол, както когато някой оре и цепи земята.

Бо до Тебе, о Господи, Владико, мої очі, на Тебе надіюсь не зруйновуй мого життя!

Но очите ми, Господи, БОЖЕ, гледат към Теб, на Теб се уповавам, не съсипвай душата ми!

Бережи Ти від пастки мене, що на мене поставили, та від тенет переступників!

Опази ме от примката, която поставиха за мен, и от клопките на беззаконниците!

Хай безбожні попадають разом до сітки своєї, а я промину!

Безбожните ще паднат в собствените си мрежи, докато аз преминавам невредим!