Ecclesiastes 11

Хліб свій пускай по воді, бо по багатьох днях знов знайдеш його.
Хвърли хляба си по водата, защото след много дни ще го намериш.
Давай частку на сім чи й на вісім, бо не знаєш, яке буде зло на землі.
Дай дял на седмина и още на осмина, защото не знаеш какво зло ще бъде на земята.
Коли переповняться хмари дощем, то виллють на землю його. А коли деревина на південь впаде чи на північ, залишиться на місці, куди деревина впаде.
Ако облаците са пълни, изливат дъжд на земята; и ако дърво падне на юг или на север, на мястото, където дървото падне, там си остава.
Хто вважає на вітер, не буде той сіяти, а хто споглядає на хмари, не буде той жати.
Който се взира във вятъра, няма да сее и който гледа на облаците, няма да жъне.
Як не відаєш ти, яка то путь вітру, як кості зростають в утробі вагітної, так не відаєш ти чину Бога, що робить усе.
Както не знаеш пътя на вятъра и както не знаеш как духът влиза в костите на утробата на бременната, така не знаеш и действието на Бога, който прави всичко.
Сій ранком насіння своє, та й під вечір хай не спочиває рука твоя, не знаєш бо ти, котре вийде на краще тобі, оце чи оте, чи обоє однаково добрі.
Сей семето си сутрин и вечер не въздържай ръката си, защото не знаеш кое ще успее — това или онова, или и двете ще са еднакво добри.
І світло солодке, і добре очам сонце бачити,
И светлината е сладка, и е добро за очите да виждат слънцето,
і коли б людина жила й довгі роки, хай за всіх їх вона тішиться, і хай пам'ятає дні темряви, бо їх буде багато, усе, що надійде, марнота!
но дори човек да живее много години и да се весели през всички тях, нека си спомня дните на тъмнината, защото ще бъдат много. Всичко, което идва, е суета.
Тішся, юначе, своїм молодецтвом, а серце твоє нехай буде веселе за днів молодощів твоїх! І ходи ти дорогами серця свого й видінням очей своїх, але знай, що за все це впровадить тебе Бог до суду!
Весели се, младежо, в младостта си и нека сърцето ти се радва в дните на младостта ти. Ходи в пътищата на сърцето си и в това, което гледат очите ти, но знай, че за всичко това Бог ще те доведе на съд.
Тому жени смуток від серця свого, і віддаляй зле від тіла твого, бо й дитинство, і рання життєва зоря то марнота!
Затова отмахни от сърцето си печалта и отдалечи злото от плътта си — защото младостта и черните коси са суета.