Psalms 130

Ωιδη των Αναβαθμων. Εκ βαθεων εκραξα προς σε, Κυριε.

(По слав. 129) Песен на изкачванията. От дълбините виках към Теб, ГОСПОДИ.

Κυριε, εισακουσον της φωνης μου ας ηναι τα ωτα σου προσεκτικα εις την φωνην των δεησεων μου.

Господи, чуй гласа ми! Нека ушите Ти бъдат внимателни към гласа на молбите ми!

Εαν, Κυριε, παρατηρησης ανομιας, Κυριε, τις θελει δυνηθη να σταθη;

Ако Ти, ГОСПОДИ, помниш греховете, то кой, Господи, ще устои?

Παρα σοι ομως ειναι συγχωρησις, δια να σε φοβωνται.

Но при Теб има прошка, за да Ти се боят.

Προσεμεινα τον Κυριον, προσεμεινεν η ψυχη μου, και ηλπισα επι τον λογον αυτου.

Чакам ГОСПОДА; душата ми чака и на словото Му се уповавам.

Η ψυχη μου προσμενει τον Κυριον, μαλλον παρα τους προσμενοντας την αυγην, ναι, τους προσμενοντας την αυγην.

Душата ми чака Господа повече от стражите — зората, повече от стражите — зората.

Ας ελπιζη ο Ισραηλ επι τον Κυριον διοτι παρα τω Κυριω ειναι ελεος, και λυτρωσις πολλη παρ αυτω

Израилю, уповай се на ГОСПОДА, защото при ГОСПОДА е милостта и велико е у Него изкуплението.

και αυτος θελει λυτρωσει τον Ισραηλ απο πασων των ανομιων αυτου.

И Той ще изкупи Израил от всичките му беззакония.