Ecclesiastes 8

 Vem är lik den vise,  och vem förstår att så uttyda en sak?  Visheten gör människans ansikte ljust,  genom den förvandlas det råa i hennes uppsyn.

Кой е като мъдрия и кой знае обяснението на нещата? Мъдростта на човека осветлява лицето му и твърдостта на лицето му се променя.

 Jag säger er: Akta på konungens bud,  ja, gör det för den eds skull som du har svurit vid Gud.

Аз казвам: Пази царската заповед заради клетвата си към Бога.

 Förhasta dig icke att övergiva honom,  inlåt dig ej på något som är ont;  han kan ju göra allt vad han vill.

Не бързай да излезеш от присъствието му. Не постоянствай в зло дело, защото той върши всичко, каквото иска.

 Ty en konungs ord är mäktigt,  och vem kan säga till honom: »Vad gör du?»

В думата на царя има власт, кой ще му каже: Какво правиш?

 Den som håller budet skall icke veta av något ont;  och tid och sätt skall den vises hjärta lära känna.

Който пази заповедта, няма да види зло, защото мъдрото сърце познава време и правилен начин.

 Ty vart företag har sin tid och sitt sätt,  och en människas ondska kommer tungt över henne.

Понеже за всяко нещо има време и правилен начин, понеже злощастието на човека тежи върху него.

 Hon vet ju icke vad som kommer att ske;  vem kan säga henne huru något kommer att ske?

Защото не знае какво ще се случи, понеже кой може да му каже какво ще стане?

 Ingen människa har makt över vinden, till att hejda den,  ej heller har någon makt över dödens dag,  ej heller finnes undflykt i krig;  så kan ogudaktigheten icke rädda sin man.

Няма човек който да има власт над духа, за да задържи духа, и никой няма власт в деня на смъртта. От тази война няма уволнение и безбожието няма да избави онези, които са се предали на него.

Allt detta såg jag, när jag gav akt på allt vad som händer under solen, i en tid då den ena människan har makt över den andra, henne till olycka.

Всичко това видях и обърнах сърцето си към всяко дело, което се върши под слънцето: има време, в което човек господства над друг човек за своя вреда.

Ock likaledes såg jag att de ogudaktiga fingo komma i sin grav och gå till vila, under det att sådana som hade gjort vad rätt var måste draga bort ifrån den Heliges boning och blevo förgätna i staden. Också detta är fåfänglighet.

Тогава видях безбожните погребани — които бяха идвали и си отивали от святото място — и те бяха забравени в града, където бяха правили така. И това е суета.

Därför att dom icke strax går över vad ont som göres, få människors barn dristighet att göra det ont är,

Понеже присъдата срещу зло дело не се изпълнява бързо, затова сърцето на човешките синове е напълно предадено в тях да вършат зло.

eftersom syndaren hundra gånger kan göra vad ont är och likväl får länge leva. Dock vet jag ju att det skall gå de gudfruktiga väl, därför att de frukta Gud,

Въпреки че грешникът върши зло сто пъти и дългоденства, пак аз зная, че ще бъде добре на боящите се от Бога, които се боят пред Него.

men att det icke skall gå den ogudaktige väl, och att hans dagar icke skola förlängas, såsom skuggan förlänges, eftersom han icke fruktar Gud.

Но на безбожния няма да бъде добре и като сянка няма да продължи дните си, защото не се бои пред Бога.

En fåfänglighet som händer här på jorden är det att rättfärdiga finnas, vilka det går såsom hade de gjort de ogudaktigas gärningar, och att ogudaktiga finnas, vilka det går såsom hade de gjort de rättfärdigas gärningar. Jag sade: Också detta är fåfänglighet.

Има една суета, която става на земята — че има праведни, на които се случва според делата на безбожните, и има безбожни, на които се случва според делата на праведните. Казах, че и това е суета.

Så prisade jag då glädjen och fann att intet är bättre för människan under solen, än att hon äter ock dricker och är glad, så att detta får följa henne vid hennes möda, under de livsdagar som Gud giver henne under solen.

Затова аз похвалих веселието, защото няма нищо по-добро за човека под слънцето от това да яде и да пие, и да се весели. И това ще му остане от труда му в дните на живота му, които Бог му дава под слънцето.

När jag vände mitt hjärta till att förstå vishet, och till att betrakta det besvär som man gör sig på jorden utan att få sömn i sina ögon, varken dag eller natt,

Когато предадох сърцето си да позная мъдростта и да видя работата, която се върши на земята — макар че човек не вижда сън с очите си нито денем, нито нощем —

då insåg jag att det är så med alla Guds verk, att människan icke förmår fatta vad som händer under solen; ty huru mycket en människa än mödar sig för att utforska det, fattar hon det ändå icke. Och om någon vis man tänker att han skall kunna förstå det, så kommer han ändå icke att kunna fatta det.

тогава видях в цялото Божие дело, че човек не може да открие делото, което става под слънцето. Колкото и да се труди човек и да търси, няма да го открие; и дори мъдрият да твърди, че го познава, не може да го открие.