Galatians 2

Fjorten år efter gikk jeg atter op til Jerusalem med Barnabas og tok også Titus med;

Тогава, след четиринадесет години, пак се изкачих в Ерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тит.

men jeg gikk der op efter en åpenbaring. Og jeg forela dem, og særskilt dem som gjaldt mest, det evangelium som jeg forkynner iblandt hedningene, om jeg vel løp eller hadde løpet forgjeves.

Но се изкачих по откровение и изложих пред тях благовестието, което проповядвам между езичниците, но насаме пред по-именитите от тях, да не би да тичам или да съм тичал напразно.

Men ikke engang Titus, som var med mig, han som var en greker, blev tvunget til å la sig omskjære -

Но даже Тит, който беше с мен, макар и да беше грък, не беше принуден да се обреже;

og det for de falske brødres skyld som hadde sneket sig inn og var kommet for å lure på vår frihet, den som vi har i Kristus Jesus, så de kunde gjøre oss til træler.

и то поради промъкналите се лъжебратя, които се бяха вмъкнали, за да дебнат свободата, която имаме в Христос Иисус, като искаха да ни поробят,

For disse vek vi ikke et øieblikk i eftergivenhet, forat evangeliets sannhet kunde stå fast iblandt eder.

на които ние нито за час не отстъпихме да им се покорим, за да остане с вас истината на благовестието.

Men de som gjaldt for å være noget - hvor store de var, er mig det samme; Gud gjør ikke forskjell på folk - de som gjaldt mest, påla mig intet videre,

А тези, които бяха считани за нещо – каквито и да са били, за мен е все едно, Бог не гледа на лицето на човека – тези, видните, не прибавиха нищо повече към моето учение;

tvert imot: da de så at det var mig betrodd å forkynne evangeliet for de uomskårne, likesom Peter for de omskårne -

а напротив, когато видяха, че на мен беше поверено да проповядвам благовестието между необрязаните, както на Петър между обрязаните –

for han som gav Peter kraft til apostel-tjeneste blandt de omskårne, han gav og mig kraft til det blandt hedningene -

защото Този, който подейства в Петър за апостолство между обрязаните, подейства и в мен за апостолство между езичниците –

og da de fikk vite om den nåde som var mig gitt, da gav Jakob og Kefas og Johannes, de som gjaldt for å være støttene, mig og Barnabas samfunds-hånd, at vi skulde gå til hedningene, men de til de omskårne,

и когато познаха дадената на мен благодат, Яков, Кифа и Йоан, които се считаха за стълбове, дадоха на мен и на Варнава десница на общение, за да идем ние между езичниците, а те – между обрязаните.

bare at vi skulde komme de fattige i hu, og det har jeg nettop lagt vinn på å gjøre.

Искаха само да помним бедните – същото нещо, което и аз бях ревностен да върша.

Men da Kefas kom til Antiokia, sa jeg ham imot like op i øinene, fordi det var ført klagemål imot ham.

Но когато Кифа дойде в Антиохия, аз му се противопоставих в очи, защото беше виновен.

For før det kom nogen fra Jakob, åt han sammen med hedningene; men da de kom, drog han sig tilbake og skilte sig ut, for han var redd for dem som var av omskjærelsen,

Понеже, преди да дойдат някои от Яков, той ядеше заедно с езичниците, а когато те дойдоха, той се оттегли и странеше от тях, защото се боеше от обрязаните.

og sammen med ham hyklet og de andre jøder, så at endog Barnabas blev revet med av deres hykleri.

И заедно с него лицемереха и другите юдеи, така че и Варнава се увлече от лицемерието им.

Men da jeg så at de ikke gikk rett frem efter evangeliets sannhet, sa jeg til Kefas så alle hørte på det: Når du som er jøde, lever som hedning og ikke som jøde, hvorledes kan du da tvinge hedningene til å leve som jøder?

Но като видях, че не постъпват правилно според истината на благовестието, казах на Кифа пред всички: Ако ти, който си юдеин, живееш като езичниците, а не като юдеите, защо принуждаваш езичниците да живеят като юдеите?

Vi er jøder av fødsel og ikke syndere av hedensk ætt;

Ние, които по природа сме юдеи, а не грешници от езичниците,

men da vi innså at et menneske ikke blir rettferdiggjort av lov-gjerninger, men ved tro på Kristus Jesus, så trodde også vi på Kristus Jesus, for å bli rettferdiggjort av tro på Kristus og ikke av lov-gjerninger, eftersom intet kjød blir rettferdiggjort av lov-gjerninger.

като знаем, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Иисус Христос, ние също повярвахме в Христос Иисус, за да се оправдаем чрез вяра в Христос, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае нито едно същество.

Men om vi, da vi søkte å bli rettferdiggjort i Kristus, fantes også selv å være syndere, er derfor Kristus en syndens tjener? Langt derifra!

Но ако ние самите, търсейки да се оправдаем чрез Христос, пак сме били намерени грешници, тогава Христос на греха ли е служител? Да не бъде!

for hvis jeg igjen bygger op det jeg brøt ned, da viser jeg mig selv som en lovbryter.

Защото, ако изградя отново онова, което съм разрушил, правя себе си престъпник.

For jeg er ved loven død for loven for å leve for Gud;

Защото аз чрез закона умрях спрямо закона, за да живея за Бога.

jeg er korsfestet med Kristus, jeg lever ikke lenger selv, men Kristus lever i mig, og det liv jeg nu lever i kjødet, det lever jeg i troen på Guds Sønn, som elsket mig og gav sig selv for mig.

Съразпънат съм с Христос; и вече не аз живея, а Христос живее в мен; и животът, който сега живея в плътта, го живея с вярата в Божия Син, който ме възлюби и предаде Себе Си заради мен.

Jeg akter ikke Guds nåde for intet; for er rettferdighet å få ved loven, da er altså Kristus død forgjeves.

Аз не отхвърлям Божията благодат: защото, ако оправданието се придобива чрез закона, тогава Христос е умрял напразно.