II Kings 22

Josias var åtte år gammel da han blev konge, og han regjerte en og tretti år i Jerusalem; hans mor hette Jedida; hun var datter av Adaja og var fra Boskat.

Йосия беше на осем години, когато се възцари, и царува тридесет и една години в Ерусалим. Името на майка му беше Йедида, дъщеря на Адая от Васкат.

Han gjorde hvad rett var i Herrens øine, og vandret i alle deler på sin far Davids vei; han vek ikke av hverken til høire eller til venstre.

Той върши това, което беше право пред ГОСПОДА, и ходи във всичките пътища на баща си Давид, без да се отклони надясно или наляво.

I kong Josias' attende år hendte det at kongen sendte statsskriveren Safan, sønn av Asalja, Mesullams sønn, til Herrens hus og sa:

И в осемнадесетата година на цар Йосия царят прати в ГОСПОДНИЯ дом писаря Сафан, сина на Азалия, син на Месулам, и каза:

Gå op til ypperstepresten Hilkias og be ham telle sammen alle de penger som er kommet inn til Herrens hus, og som vokterne ved dørtreskelen har samlet inn hos folket,

Иди при първосвещеника Хелкия и му кажи да приготви внесените в ГОСПОДНИЯ дом пари, които вратарите са събрали от народа,

og overgi dem til dem som forestår arbeidet og har tilsyn med Herrens hus, forat de igjen kan gi dem til dem som utfører arbeidet - dem som arbeider i Herrens hus for å bøte husets brøst,

и нека ги предадат в ръката на онези, които вършат делото, които надзирават ГОСПОДНИЯ дом, а те нека ги дадат на онези, които вършат делото, които са в ГОСПОДНИЯ дом, за да поправят разрушеното на дома —

til tømmermennene og bygningsmennene og murerne, og likeså til innkjøp av tre og hugne stener for å sette huset i stand.

на дърводелците и на строителите, и на зидарите, и за да купят дървен материал и дялани камъни, за да поправят дома.

Men det skal ikke holdes regnskap med dem for de penger som overgis til dem; for de farer redelig frem.

Но да не се държи сметка за предаваните в ръцете им пари, защото постъпват честно.

Da sa ypperstepresten Hilkias til statsskriveren Safan: Jeg har funnet lovboken i Herrens hus. Og Hilkias gav boken til Safan, og han leste den.

Тогава първосвещеникът Хелкия каза на писаря Сафан: Намерих книгата на закона в ГОСПОДНИЯ дом. И Хелкия даде книгата на Сафан и той я прочете.

Så kom statsskriveren Safan tilbake til kongen og meldte: Dine tjenere har tømt ut de penger som fantes i huset, og overgitt dem til dem som forestår arbeidet og har tilsyn med Herrens hus.

И писарят Сафан отиде при царя и занесе вест на царя, и каза: Слугите ти изсипаха парите, които се намериха в дома, и ги предадоха в ръката на онези, които вършат делото, които надзирават ГОСПОДНИЯ дом.

Og statsskriveren Safan fortalte kongen at presten Hilkias hadde gitt ham en bok. Og Safan leste den for kongen.

И писарят Сафан съобщи на царя и каза: Свещеник Хелкия ми даде една книга. И Сафан я прочете пред царя.

Da kongen hørte lovbokens ord, sønderrev han sine klær.

А когато царят чу думите на книгата на закона, раздра дрехите си.

Og kongen bød presten Hilkias og Akikam, Safans sønn, og Akbor, Mikajas sønn, og statsskriveren Safan og kongens tjener Asaja:

И царят заповяда на свещеник Хелкия и на Ахикам, сина на Сафан, и на Аховор, сина на Михей, и на писаря Сафан, и на царския слуга Асая и каза:

Gå og spør Herren for mig og for folket og for hele Juda om det som står i denne bok som nu er funnet! For stor er Herrens vrede, som er optendt mot oss fordi våre fedre ikke har vært lydige mot denne boks ord og ikke gjort alt det som er oss foreskrevet.

Идете, допитайте се до ГОСПОДА за мен, за народа и за целия Юда относно думите на тази книга, която се намери, защото голяма е яростта на ГОСПОДА, която е пламнала против нас, понеже бащите ни не са послушали думите на тази книга да постъпват според всичко, което е писано за нас.

Så gikk presten Hilkias og Akikam og Akbor og Safan og Asaja til profetinnen Hulda, hustru til klædeskammervokteren Sallum, sønn av Tikva, Karkas' sønn; hun bodde Jerusalem i den annen bydel; og de talte med henne.

Тогава свещеник Хелкия, Ахикам, Аховор, Сафан и Асая отидоха при пророчицата Олда, жената на Селум, пазителя на одеждите, син на Текуя, син на Арас. А тя живееше в Ерусалим, във втория участък. И те говориха с нея.

Hun sa til dem: Så sier Herren, Israels Gud: Si til den mann som har sendt eder til mig:

И тя им каза: Така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: Кажете на човека, който ви е изпратил до Мен:

Så sier Herren: Se, jeg fører ulykke over dette sted og dets innbyggere - alt det som står i den bok som Judas konge har lest,

Така казва ГОСПОД: Ето, Аз ще докарам зло на това място и на жителите му — всички думи на книгата, която юдовият цар е прочел —

fordi de har forlatt mig og brent røkelse for andre guder for å vekke min harme med alt sine henders verk; min vrede er optendt mot dette sted, og den skal ikke utslukkes.

понеже Ме оставиха и кадиха на други богове, и Ме разгневиха с всичките дела на ръцете си, затова яростта Ми ще пламне против това място и няма да угасне.

Og til Judas konge, som sendte eder for å spørre Herren, til ham skal I si således: Så sier Herren, Israels Gud: Du har nu hørt disse ord;

Но на юдовия цар, който ви прати да се допитате до ГОСПОДА, на него кажете така: Така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: За думите, които си чул:

men fordi ditt hjerte blev bløtt, og du ydmyket dig for Herrens åsyn da du hørte hvad jeg har talt mot dette sted og dets innbyggere - at de skal bli til ødeleggelse og forbannelse - og fordi du sønderrev dine klær og gråt for mitt åsyn, så har også jeg hørt, sier Herren.

понеже сърцето ти омекна и ти се смири пред ГОСПОДА, когато чу това, което говорих против това място и против жителите му, че ще запустеят и ще станат за проклетия, и раздра дрехите си и плака пред Мен, затова и Аз послушах, заявява ГОСПОД.

Derfor vil jeg samle dig til dine fedre, og du skal samles med dem i din grav i fred, og dine øine skal ikke se all den ulykke jeg vil føre over dette sted. Med dette svar kom de tilbake til kongen.

Затова, ето, Аз ще те прибера при бащите ти и ще се прибереш в гроба си с мир и очите ти няма да видят нищо от злото, което ще докарам на това място. И те донесоха отговора на царя.