II Corinthians 4

Derfor, da vi har denne tjeneste, eftersom vi har fått miskunn, så taper vi ikke motet;

Затова, като имаме това служение, както придобихме милост, не се обезсърчаваме;

men vi har sagt oss løs fra alle skammelige snikveier og farer ikke frem med list, heller ikke forfalsker vi Guds ord, men ved å kunngjøre sannheten anbefaler vi oss til alle menneskers samvittighet for Guds åsyn.

но се отрекохме от тайните дела на срама, като не постъпваме лукаво, нито изопачаваме Божието слово, а като изявяваме истината, препоръчваме себе си на съвестта на всеки човек пред Бога.

Er da enn vårt evangelium skjult, så er det skjult blandt dem som går fortapt,

Но ако нашето благовестие е покрито, то е покрито за тези, които погиват,

i hvem denne verdens gud har forblindet de vantros sinn, forat lyset fra evangeliet om Kristi herlighet, han som er Guds billede, ikke skal skinne for dem.

за невярващите, чиито умове е заслепил богът на този свят, за да не би да ги озари светлината на благовестието на славата на Христос, който е образ на Бога.

For vi forkynner ikke oss selv, vi forkynner Kristus Jesus som Herre, oss derimot som eders tjenere for Jesu skyld.

Защото ние не проповядваме себе си — а Христос Иисус като Господ, а себе си като ваши слуги заради Иисус.

For Gud, som bød at lys skulde skinne frem av mørke, han er den som også har latt det skinne i våre hjerter, forat kunnskapen om Guds herlighet i Jesu Kristi åsyn skulde stråle frem fra oss.

Защото Бог, който е казал на светлината да изгрее от тъмнината, е Този, който е огрял в сърцата ни, за да даде светлината на познанието на Божията слава в лицето на Иисус Христос.

Men vi har denne skatt i lerkar, forat den rike kraft skal være av Gud og ikke av oss,

Но ние имаме това съкровище в съдове от пръст, за да бъде превъзходството на силата от Бога, а не от нас.

idet vi alltid er i trengsel, men ikke kuet, tvilende, men ikke mistvilende,

Угнетявани сме отвсякъде, но не сме съкрушени; в недоумение сме, но не до отчаяние;

forfulgt, men ikke opgitt, nedslått, men ikke tilintetgjort -

гонени сме, но не сме изоставени; поваляни сме, но не сме унищожени;

alltid bærende Jesu død med oss i legemet, forat også Jesu liv skal åpenbares i vårt legeme.

винаги носещи в тялото си умирането на (Господ) Иисус, за да се яви в тялото ни и животът на Иисус.

For ennu mens vi lever, overgis vi stadig til døden for Jesu skyld, forat også Jesu liv skal åpenbares i vårt dødelige kjød.

Защото ние, живите, винаги сме предавани на смърт заради Иисус, за да се яви и животът на Иисус в нашата смъртна плът;

Således er da døden virksom i oss, men livet i eder.

така че смъртта наистина действа в нас, а животът – във вас.

Men eftersom vi har den samme troens Ånd - efter det som er skrevet: Jeg trodde, derfor talte jeg - så tror vi og, derfor taler vi og,

А като имаме един и същ дух на вяра, както е писано: ?Повярвах, затова и говорих“, то и ние, понеже вярваме, затова и говорим,

for vi vet at han som opvakte den Herre Jesus, skal også opvekke oss med Jesus og stille oss frem sammen med eder.

като знаем, че Този, който е възкресил Господ Иисус, ще възкреси и нас заедно с Иисус и ще ни представи заедно с вас.

For det skjer alt sammen for eders skyld, forat nåden kan utbrede sig til dess flere og virke rikelig takksigelse til Guds ære.

Защото всичко това е заради вас, така че благодатта, като се умножи чрез мнозината, да преумножи благодарението за Божията слава.

Derfor taper vi ikke motet, men om og vårt utvortes menneske går til grunne, så fornyes dog det innvortes dag for dag.

Затова ние не се обезсърчаваме; но дори и да тлее нашият външен човек, пак вътрешният всеки ден се подновява.

For vår trengsel, som er kortvarig og lett, virker for oss en evig fylde av herlighet i overmål på overmål,

Защото нашата временна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна пълна слава за нас,

såsom vi ikke har det synlige for øie, men det usynlige; for det synlige er timelig, men det usynlige evig

които не гледаме на видимите, а на невидимите неща; защото видимите са временни, а невидимите – вечни.