II Corinthians 3

Begynner vi atter å gi oss selv skussmål, eller mon vi, således som visse folk, trenger til skussmålsbrev til eder eller fra eder?

Пак ли започваме да се препоръчваме? Или и ние, както някои, имаме нужда от препоръчителни писма до вас или от вас?

I er vårt brev, innskrevet i våre hjerter, kjent og lest av alle mennesker,

Вие сте нашето писмо, написано в сърцата ни, узнавано и прочитано от всички хора;

idet det blir vitterlig at I er Kristi brev, tilblitt ved vår tjeneste, innskrevet ikke med blekk, men med den levende Guds Ånd, ikke på stentavler, men på hjertets kjødtavler.

и става явно, че вие сте Христово писмо, произлязло чрез нашето служение, написано не с мастило, а с Духа на живия Бог, не на плочи от камък, а на плочи от плът – на сърцето.

Men en sådan tillit har vi til Gud ved Kristus,

И ние имаме такава увереност спрямо Бога чрез Христос;

ikke at vi av oss selv duer til å uttenke noget som av oss selv, men vår duelighet er av Gud,

не че ние сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си, но нашата способност е от Бога,

som og gjorde oss duelige til å være tjenere for en ny pakt, ikke for bokstav, men for Ånd; for bokstaven slår ihjel, men Ånden gjør levende.

който ни направи способни да бъдем служители на нов завет – не на буквата, а на Духа; защото буквата убива, а Духът оживотворява.

Dersom da dødens tjeneste, som med bokstaver var innhugget i stener, fremtrådte i herlighet, så at Israels barn ikke tålte å se på Mose åsyn for hans åsyns herlighets skyld, som dog svant,

Но ако служенето на онова, което докарва смърт, написано с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, че израилевите синове не можеха да гледат Мойсей в лице заради блясъка на лицето му, който преминаваше,

hvor skal da ikke Åndens tjeneste enn mere være i herlighet!

как служенето на Духа няма да бъде с по-голяма слава?

For dersom fordømmelsens tjeneste er herlighet, da er rettferdighetens tjeneste ennu langt mere rik på herlighet;

Защото, ако служенето на онова, което докарва осъждане, стана със слава, служенето на онова, което докарва правда, го надминава много повече по слава.

for det herlige har i dette stykke ingen herlighet mot hin overvettes rike herlighet.

Защото и онова, което е било прославено, не е било прославено в това отношение, поради славата, която превъзхожда.

For når det som svinner, var i herlighet, da skal meget mere det som blir, være i herlighet.

Защото, ако преходното беше със слава, колко повече ще бъде в слава трайното!

Eftersom vi da har et sådant håp, går vi frem med stor frimodighet,

И така, като имаме такава надежда, пристъпваме с голямо дръзновение

og gjør ikke som Moses, som la et dekke over sitt åsyn, forat Israels barn ikke skulde skue enden av det som svant.

и не сме като Мойсей, който слагаше покривало на лицето си, за да не могат израилевите синове да гледат края на това, което преминаваше.

Men deres sinn er blitt forherdet; for like til denne dag blir det samme dekke liggende når de leser den gamle pakt, uten at det blir åpenbaret at den opheves i Kristus.

Но техните умове бяха заслепени. Защото и до днес същото това покривало стои при прочитането на Стария Завет, като не се открива, защото то се отмахва в Христос.

Men til denne dag ligger et dekke over deres hjerte når Moses leses;

Но и до днес при прочитането на Мойсей покривало лежи на сърцето им,

men når det omvender sig til Herren, blir dekket tatt bort.

но когато Израил се обърне към Господа, покривалото се отмахва.

Men Herren er Ånden, og hvor Herrens Ånd er, der er frihet.

А Господ е Духът; и където е Господният Дух, там е свобода.

Men vi som med utildekket åsyn skuer Herrens herlighet som i et speil; vi blir alle forvandlet til det samme billede fra herlighet til herlighet, som av Herrens Ånd.

А ние всички, с открито лице, гледайки като в огледало Господната слава, биваме преобразявани в същия образ от слава в слава, като от Господния Дух.