II Chronicles 28

Akas var tyve år gammel da han blev konge, og regjerte seksten år i Jerusalem. Han gjorde ikke hvad rett var i Herrens øine, som hans far David,

Ахаз беше на двадесет години, когато се възцари, и царува шестнадесет години в Ерусалим. Той не върши това, което беше право пред ГОСПОДА, както баща му Давид,

men vandret på Israels kongers veier og gjorde endog støpte billeder for Ba'alene.

а ходи в пътищата на израилевите царе и направи и леяни идоли за ваалимите.

Han brente røkelse i Hinnoms sønns dal og lot sine sønner gå igjennem ilden efter de vederstyggelige skikker hos de folk som Herren hadde drevet bort for Israels barn,

Той кадеше в долината на Еномовия син и изгори синовете си в огъня според гнусотиите на народите, които ГОСПОД беше изгонил пред израилевите синове.

og han ofret og brente røkelse på haugene og bakkene og under hvert grønt tre.

Той жертваше и кадеше по високите места и по хълмовете, и под всяко зелено дърво.

Så gav Herren hans Gud ham i syrerkongens hånd, og de slo ham og førte mange av hans folk bort som fanger til Damaskus. Han blev også gitt i Israels konges hånd, som vant en stor seier over ham.

Тогава ГОСПОД, неговият Бог, го предаде в ръката на арамейския цар. И арамейците го разбиха и взеха от него голямо множество пленници и ги отведоха в Дамаск. Беше предаден и в ръката на израилевия цар, който му нанесе голямо поражение.

Pekah, Remaljas sønn, drepte på en dag hundre og tyve tusen mann i Juda, alle sammen djerve menn, fordi de hadde forlatt Herren, sine fedres Gud.

И Факей, синът на Ромелия, изби сто и двадесет хиляди души от Юда в един ден, всички силни и храбри мъже, понеже бяха оставили ГОСПОДА, Бога на бащите си.

Og Sikri, en stor stridsmann fra Efra'im, drepte kongesønnen Ma'aseja og slottshøvdingen Asrikam og Elkana, som var den næste efter kongen.

И Зехрий, един силен мъж от Ефрем, уби царския син Маасия и управителя на двореца Азрикам, и Елкана, втория след царя.

Israels barn førte bort med sig to hundre tusen fanger fra sine brødre - deres hustruer, sønner og døtre; de tok også meget hærfang blandt dem og førte det til Samaria.

И израилевите синове отведоха в плен двеста хиляди жени, синове и дъщери от братята си. Заграбиха от тях и голяма плячка и отнесоха плячката в Самария.

Der var det en Herrens profet som hette Oded; han gikk ut imot hæren da den kom til Samaria, og sa til dem: Hør, Herren, eders fedres Gud, har i sin harme over Juda gitt dem i eders hånd, men I har hugget ned iblandt dem med slik vrede at det er nådd like til himmelen.

А там имаше един ГОСПОДЕН пророк на име Одид. Той излезе да посрещне войската, която идваше в Самария, и им каза: Ето, понеже ГОСПОД, Бог на бащите ви, се разгневи на Юда, Той ги предаде в ръката ви. И вие ги убихте с ярост, която стигна до небето.

Og nu tenker I på å tvinge Judas og Jerusalems barn til å være træler og trælkvinner for eder; har I ikke selv skyld nok på eder for Herren eders Gud?

И сега възнамерявате да държите синовете на Юда и Ерусалим като свои роби и робини. Но у самите вас няма ли престъпления против ГОСПОДА, вашия Бог?

Så hør nu på mig og send fangene tilbake som I har bortført fra eders brødre! For Herrens brennende vrede er over eder.

И сега, послушайте ме и върнете пленниците, които пленихте от братята си, защото яростният гняв на ГОСПОДА е върху вас.

Da var det nogen menn blandt overhodene for Efra'ims barn som trådte frem for dem som kom fra krigen - det var Asarja, Johanans sønn, Berekja, Mesillemots sønn, og Hiskias, Sallums sønn, og Amasa, Hadlais sønn -

Тогава някои от главите на синовете на Ефрем — Азария, синът на Йоанан, Варахия, синът на Месилемот, и Езекия, синът на Селум, и Амаса синът на Адлай — станаха против идващите от боя им казаха:

og de sa til dem: I skal ikke føre fangene her inn; I tenker vel på å øke våre synder og vår brøde og således riktig føre skyld over oss for Herren; men vår skyld er alt stor nok, og der er brennende vrede over Israel.

Не довеждайте тук пленниците, защото престъпление против ГОСПОДА тежи върху нас, а вие искате да добавите към греховете ни и престъплението ни — защото престъплението ни е голямо, и яростен гняв има върху Израил.

Da gav krigsfolket fra sig fangene og hærfanget for høvdingenes og hele folkemengdens øine.

Тогава войниците оставиха пленниците и плячката пред началниците и пред цялото събрание.

Og de menn som nettop er nevnt, kom og tok fangene og klædde alle som var nakne iblandt dem, med klær som de tok av hærfanget; de gav dem både klær og sko, både mat og drikke, og salvet dem, og alle de skrøpelige iblandt dem satte de op på asener og førte dem til Jeriko, Palmestaden, til deres brødre; så vendte de selv hjem igjen til Samaria.

И споменатите по име мъже станаха и взеха пленниците, и облякоха от плячката всичките голи между тях. Облякоха ги и ги обуха, и им дадоха да ядат и да пият, и ги помазаха. А всичките немощни от тях пренесоха на магарета и ги заведоха в Ерихон, града на палмите, при братята им. И се върнаха в Самария.

På denne tid sendte kong Akas bud til kongene i Assyria og bad dem om hjelp.

В онова време цар Ахаз изпрати до асирийските царе за помощ.

For også edomittene kom og slo Juda og førte bort fanger,

И едомците пак дойдоха и разбиха Юда, и взеха пленници.

og filistrene falt inn i byene i Juda, både i lavlandet og i sydlandet, og inntok Bet-Semes og Ajalon og Gederot, likeledes Soko med tilhørende småbyer og Timna med tilhørende småbyer og Gimso med tilhørende småbyer og bosatte sig der.

И филистимците нападнаха градовете на низината и южната част на Юда, и превзеха Ветсемес и Еалон, и Гедирот, и Сохо и селата му, и Тамна и селата му, и Гимзо и селата му и се заселиха там.

For Herren vilde ydmyke Juda for Israels konge Akas' skyld, fordi han hadde forført Juda til tuktløshet og båret sig så troløst at mot Herren.

Защото ГОСПОД смири Юда заради израилевия цар Ахаз, понеже той направи Юда разюздан и върши големи престъпления против ГОСПОДА.

Så kom kongen i Assyria Tilgat-Pilneser mot ham og fór fiendtlig frem mot ham istedenfor å støtte ham.

И асирийският цар Теглат-Феласар дойде при него и го притесни, а не го подкрепи.

For enda Akas plyndret Herrens hus og kongens hus og høvdingene og gav det til Assyrias konge, så hjalp det ham ikke.

Защото Ахаз беше оголил ГОСПОДНИЯ дом и царската къща, и началниците и беше дал всичко на асирийския цар, но това не му помогна.

Og på den tid han var stedt i nød, bar han sig ennu mere troløst at mot Herren - han, kong Akas;

И във времето на притеснението си той вършеше още по-големи престъпления против ГОСПОДА. Такъв беше цар Ахаз.

han ofret til gudene i Damaskus, som hadde slått ham, og sa: Siden syrerkongenes guder har hjulpet dem, så vil jeg ofre til dem, forat de skal hjelpe mig. Men de blev til fall for ham og for hele Israel.

Той жертваше на боговете на Дамаск, които го бяха поразили, и казваше: Понеже боговете на арамейските царе им помагат, на тях ще принасям жертви, и ще помагат и на мен. А те станаха причина да падне той и целият Израил.

Akas samlet også karene i Guds hus og brøt gullet av dem og stengte dørene til Herrens hus og gjorde sig alter ved hvert hjørne i Jerusalem.

И Ахаз събра съдовете на Божия дом и строши съдовете на Божия дом; и затвори вратите на ГОСПОДНИЯ дом и си направи жертвеници на всеки ъгъл в Ерусалим.

Og i hver eneste by i Juda gjorde han hauger til å brenne røkelse på for fremmede guder og vakte således harme hos Herren, sine fedres Gud.

И във всеки един юдов град устрои високи места, за да кади на други богове, и разгневи ГОСПОДА, Бога на бащите си.

Hvad som ellers er å fortelle om ham og om alt det han tok sig fore, både i sine første og i sine senere dager, det er opskrevet i boken om Judas og Israels konger.

А останалите му дела и всичките му пътища, първите и последните, ето, записани са в Книгата на юдовите и израилевите царе.

Og Akas la sig til hvile hos sine fedre, og de begravde ham i staden - i Jerusalem, men de vilde ikke legge ham i Israels kongers graver. Og hans sønn Esekias blev konge i hans sted.

И Ахаз легна при бащите си и го погребаха в града, в Ерусалим, но не го занесоха в гробищата на израилевите царе. А вместо него се възцари синът му Езекия.