II Corinthians 1

Paul, an apostle of Jesus Christ by the will of God, and Timothy our brother, unto the church of God which is at Corinth, with all the saints which are in all Achaia:

Павел, с Божията воля апостол на Иисус Христос, и брат Тимотей до Божията църква, която е в Коринт, и до всичките светии, които са по цяла Ахая:

Grace be to you and peace from God our Father, and from the Lord Jesus Christ.

Благодат на вас и мир от Бога, нашия Отец, и Господ Иисус Христос.

Blessed be God, even the Father of our Lord Jesus Christ, the Father of mercies, and the God of all comfort;

Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Иисус Христос, Отец на милостите и Бог на всяка утеха,

Who comforteth us in all our tribulation, that we may be able to comfort them which are in any trouble, by the comfort wherewith we ourselves are comforted of God.

който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тези, които се намират в каквато и да било скръб, с утехата, с която и ние сме утешавани от Бога.

For as the sufferings of Christ abound in us, so our consolation also aboundeth by Christ.

Защото, както изобилстват в нас страданията на Христос, така и нашата утеха изобилства чрез Христос.

And whether we be afflicted, it is for your consolation and salvation, which is effectual in the enduring of the same sufferings which we also suffer: or whether we be comforted, it is for your consolation and salvation.

И ако ни притесняват, това е за вашата утеха и спасение; или ако ни утешават, това е за вашата утеха (и спасение), която действа, като устоявате на същите страдания, които понасяме и ние.

And our hope of you is stedfast, knowing, that as ye are partakers of the sufferings, so shall ye be also of the consolation.

И надеждата ни за вас е твърда, като знаем, че както сте участници в страданията, така сте и в утехата.

For we would not, brethren, have you ignorant of our trouble which came to us in Asia, that we were pressed out of measure, above strength, insomuch that we despaired even of life:

Защото не искаме, братя, да не знаете за скръбта, която ни сполетя в Азия – че бяхме изключително притеснени, свръх силите си, така че дори се отчаяхме за живота си;

But we had the sentence of death in ourselves, that we should not trust in ourselves, but in God which raiseth the dead:

но ние самите бяхме приели смъртната присъда в себе си, за да не се уповаваме на себе си, а на Бога, който възкресява мъртвите,

Who delivered us from so great a death, and doth deliver: in whom we trust that he will yet deliver us;

който ни избави от толкова близка смърт и още избавя и на когото се надяваме, че пак ще ни избавя,

Ye also helping together by prayer for us, that for the gift bestowed upon us by the means of many persons thanks may be given by many on our behalf.

като ни съдействате и вие чрез молитва, така че поради дадената на нас чрез молитвите на мнозина благодат да благодарят мнозина за нас.

For our rejoicing is this, the testimony of our conscience, that in simplicity and godly sincerity, not with fleshly wisdom, but by the grace of God, we have had our conversation in the world, and more abundantly to you-ward.

Защото нашата похвала е тази: свидетелството на нашата съвест, че живяхме на света с простота и Божия искреност – не с плътска мъдрост, а в Божията благодат; и най-много между вас.

For we write none other things unto you, than what ye read or acknowledge; and I trust ye shall acknowledge even to the end;

Защото не ви пишем друго освен това, което четете, а и разбирате, и което се надявам, че ще разберете и до край;

As also ye have acknowledged us in part, that we are your rejoicing, even as ye also are ours in the day of the Lord Jesus.

както и отчасти сте разбрали, че ние сме похвала за вас, както и вие – за нас, в Деня на нашия Господ Иисус.

And in this confidence I was minded to come unto you before, that ye might have a second benefit;

С тази увереност възнамерявах да дойда при вас преди това, за да имате втора благодат,

And to pass by you into Macedonia, and to come again out of Macedonia unto you, and of you to be brought on my way toward Judaea.

като мина през вас за Македония, а от Македония да дойда пак при вас и тогава вие да ме изпратите за Юдея.

When I therefore was thus minded, did I use lightness? or the things that I purpose, do I purpose according to the flesh, that with me there should be yea yea, and nay nay?

Като възнамерявах това, лекомислено ли постъпих? Или това, което възнамерявах, от плътта ли го възнамерявах, че да означава Да, да и Не, не едновременно?

But as God is true, our word toward you was not yea and nay.

Но Бог е верен, така че словото ни към вас не е Да и Не.

For the Son of God, Jesus Christ, who was preached among you by us, even by me and Silvanus and Timotheus, was not yea and nay, but in him was yea.

Защото Божият Син, Иисус Христос, който беше проповядван между вас от нас – от мен, Сила и Тимотей – не беше Да и Не, а в Него беше Да;

For all the promises of God in him are yea, and in him Amen, unto the glory of God by us.

понеже, колкото са Божиите обещания, всичките в Него са Да! -- затова и чрез Него е Амин! за слава на Бога чрез нас.

Now he which stablisheth us with you in Christ, and hath anointed us, is God;

А Този, който ни утвърждава заедно с вас в Христос и който ни е помазал, е Бог,

Who hath also sealed us, and given the earnest of the Spirit in our hearts.

който ни е запечатал и е дал в сърцата ни Духа в залог.

Moreover I call God for a record upon my soul, that to spare you I came not as yet unto Corinth.

И аз призовавам Бога за свидетел на моята душа, че за да ви пощадя, още не съм дошъл в Коринт.

Not for that we have dominion over your faith, but are helpers of your joy: for by faith ye stand.

Не че ние господстваме над вашата вяра, а сме помощници на вашата радост; понеже чрез вярата вие стоите.