Psalms 114

Quando Israele uscì dall’Egitto, e la casa di Giacobbe di fra un popolo dal linguaggio strano,

(По слав. 113) Когато Израил излезе от Египет, домът на Яков — от чуждоезичен народ,

Giuda divenne il santuario dell’Eterno; Israele, suo dominio.

Юда стана Неговото светилище, Израил — Неговото владение.

Il mare lo vide e fuggì, il Giordano tornò addietro.

Морето видя и побягна, Йордан се върна назад.

I monti saltarono come montoni, i colli come agnelli.

Планините заподскачаха като овни, хълмовете — като агнета.

Che avevi, o mare, che fuggisti? E tu, Giordano, che tornasti addietro?

Какво ти стана, море, че побягна? На теб, Йордане, че се върна назад?

E voi, monti, che saltaste come montoni, e voi, colli, come agnelli?

На вас, планини, че заподскачахте като овни, и вие, хълмове — като агнета?

Trema, o terra, alla presenza del Signore, alla presenza dell’Iddio di Giacobbe,

Треперй, земьо, от присъствието на Господа, от присъствието на Бога на Яков,

che mutò la roccia in istagno, il macigno in sorgente d’acqua.

който превърна канарата във водно езеро, кремъка — във воден извор!