Psalms 141

Dávid zsoltára. Uram! hívlak téged: siess én hozzám; figyelmezz szavamra, mikor hívlak téged.

(По слав. 140) Псалм на Давид. ГОСПОДИ, викам към Теб, побързай към мен! Дай ухо на гласа ми, когато викам към Теб!

Mint jóillatú füst jusson elődbe imádságom, *s* kezem felemelése estvéli áldozat *legyen.*

Нека молитвата ми стои пред Теб като тамян, издигането на ръцете ми — като вечерната жертва.

Tégy Uram závárt az én szájamra; őriztessed az én ajkaim nyílását!

Постави, ГОСПОДИ, стража на устата ми, пази вратата на устните ми!

Ne engedd szívemet rosszra hajlani, hogy istentelenül ne cselekedjem a gonosztevő emberekkel egybe; és ne egyem azoknak kedvelt ételéből!

Не наклонявай сърцето ми към лошо нещо, да върша безбожни дела с хора, които вършат беззаконие; и да не ям от техните лакомства!

Ha igaz fedd engem: jól van az; ha dorgál engem: mintha fejem kenné. Nem vonakodik fejem, sőt még imádkozom is értök nyavalyájokban.

Нека ме удари праведният — то е милост; и нека ме изобличава — то е като масло за помазване; нека главата ми не го отхвърли — защото все още молитвата ми е против злите им дела.

Ha sziklához paskoltatnak az ő bíráik, akkor hallgatják az én beszédeimet, mert gyönyörűségesek.

Когато съдиите им бъдат хвърлени между скалите, ще чуят думите ми, защото са сладки.

Mint a ki a földet vágja és hányja, úgy szóratnak szét csontjaik a Seol torkában.

Костите ни са разпръснати при устието на Шеол, както когато някой оре и цепи земята.

De az én szemeim, Uram Isten, rajtad csüggenek; hozzád folyamodom: ne oltsd el életemet!

Но очите ми, Господи, БОЖЕ, гледат към Теб, на Теб се уповавам, не съсипвай душата ми!

Őrizz meg a tőrtől, a mit elém hánytak, és a gonosztevőknek hálóitól!

Опази ме от примката, която поставиха за мен, и от клопките на беззаконниците!

Essenek az álnokok saját tőreikbe; míg én egyben általmegyek!

Безбожните ще паднат в собствените си мрежи, докато аз преминавам невредим!