Psalms 39

למנצח לידיתון מזמור לדוד אמרתי אשמרה דרכי מחטוא בלשוני אשמרה לפי מחסום בעד רשע לנגדי׃

(По слав. 38) За първия певец. За Едутун. Псалм на Давид. Аз казах: Ще внимавам в пътищата си, за да не съгреша с езика си. Ще възпирам устата си като с юзда, докато е пред мен безбожният.

נאלמתי דומיה החשיתי מטוב וכאבי נעכר׃

Онемях в мълчание, въздържах се да говоря за доброто и болката ми се възбуди.

חם לבי בקרבי בהגיגי תבער אש דברתי בלשוני׃

Сърцето ми се разпали вътре в мен, в размишлението ми пламна огън. Заговорих с езика си:

הודיעני יהוה קצי ומדת ימי מה היא אדעה מה חדל אני׃

Изяви ми, ГОСПОДИ, края ми и каква е мярката на дните ми, за да зная колко съм преходен.

הנה טפחות נתתה ימי וחלדי כאין נגדך אך כל הבל כל אדם נצב סלה׃

Ето, направил си дните ми като педя и времето на живота ми е като нищо пред Теб; наистина всеки човек, колкото и здраво да стои, е само лъх. (Села.)

אך בצלם יתהלך איש אך הבל יהמיון יצבר ולא ידע מי אספם׃

Наистина всеки човек ходи като сянка, наистина те вдигат шум за нищо — трупа, а не знае кой ще го събира.

ועתה מה קויתי אדני תוחלתי לך היא׃

И сега, Господи, какво чакам? Надеждата ми е във Теб!

מכל פשעי הצילני חרפת נבל אל תשימני׃

Избави ме от всичките ми престъпления; не ме правй за присмех на безумния.

נאלמתי לא אפתח פי כי אתה עשית׃

Онемях, не отворих устата си, понеже Ти извърши това.

הסר מעלי נגעך מתגרת ידך אני כליתי׃

Отдалечи от мен Своя удар! Чезна от поражението на ръката Ти.

בתוכחות על עון יסרת איש ותמס כעש חמודו אך הבל כל אדם סלה׃

Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието, разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е лъх. (Села.)

שמעה תפלתי יהוה ושועתי האזינה אל דמעתי אל תחרש כי גר אנכי עמך תושב ככל אבותי׃

Чуй молитвата ми, ГОСПОДИ, и дай ухо на вика ми; недей да мълчиш при сълзите ми, защото съм чужденец при Теб и пришълец, като всичките мои бащи.

השע ממני ואבליגה בטרם אלך ואינני׃

Отвърни погледа Си от мен, за да се съвзема, преди да си отида и да ме няма вече.