Psalms 129

Veisu korkeimmassa Kuorissa. He ovat usein minua ahdistaneet, hamasta nuoruudestani, sanokaan nyt Israel;

(По слав. 128) Песен на изкачванията. Много пъти са воювали против мен от младостта ми досега — нека каже сега Израил —

He ovat usein minua ahdistaneet, hamasta nuoruudestani; mutta ei he minua voittaneet.

много пъти са воювали против мен от младостта ми досега, но не са ми надвили.

Kyntäjät ovat minun selkäni päällä kyntäneet, ja vakonsa pitkäksi vetäneet.

Орачите ораха по гърба ми, проточиха браздите си.

Herra, joka vanhurskas on, on jumalattomain köydet katkonut.

Праведен е ГОСПОД, Той разсече въжетата на безбожните.

Tulkoon häpiään ja kääntyköön takaperin kaikki, jotka Zionia vihaavat.

Нека се посрамят и се обърнат назад всички, които мразят Сион!

Olkoon niinkuin ruoho kattojen päällä, joka kuivettuu ennen kuin se reväistään ylös,

Нека бъдат като тревата по покривите, която изсъхва преди да порасне,

Joista niittäjä ei kättänsä täytä, eikä lyhteensitoja syliänsä;

с която жетварят не напълва ръката си, нито онзи, който връзва снопите, напълва скута си,

Eikä yksikään ohitsekäypä sano: olkoon Herran siunaus teidän päällänne: me siunaamme teitä Herran nimeen.

нито минаващите казват: ГОСПОДНОТО благословение на вас! Благославяме ви в Името на ГОСПОДА!