Psalms 130

Veisu korkeimmassa Kuorissa. Syvyydessä minä huudan sinua, Herra.

(По слав. 129) Песен на изкачванията. От дълбините виках към Теб, ГОСПОДИ.

Herra, kuule minun ääneni: vaarinottakaan korvas rukousteni äänestä.

Господи, чуй гласа ми! Нека ушите Ти бъдат внимателни към гласа на молбите ми!

Jos sinä, Herra, soimaat syntiä: Herra, kuka siis pysyy?

Ако Ти, ГОСПОДИ, помниш греховете, то кой, Господи, ще устои?

Sillä sinun tykönäs on anteeksi antamus, että sinua peljättäisiin.

Но при Теб има прошка, за да Ти се боят.

Minä odotan Herraa: sieluni odottaa, ja minä toivon hänen sanansa päälle.

Чакам ГОСПОДА; душата ми чака и на словото Му се уповавам.

Sieluni vartioitsee Herraa huomenvartiosta toiseen huomenvartioon asti.

Душата ми чака Господа повече от стражите — зората, повече от стражите — зората.

Israel toivokaan Herran päälle; sillä Herralla on armo, ja runsas lunastus hänellä.

Израилю, уповай се на ГОСПОДА, защото при ГОСПОДА е милостта и велико е у Него изкуплението.

Ja hän lunastaa Israelin kaikista synneistänsä.

И Той ще изкупи Израил от всичките му беззакония.