Romans 10

Brødre!mit Hjertes Ønske og Bøn til Gud for dem er om deres Frelse.

Братя, моето сърдечно желание и молбата ми към Бога за Израил е те да бъдат спасени.

Thi jeg giver dem det Vidnesbyrd, at de have Nidkærhed for Gud, men ikke med Forstand;

Защото свидетелствам за тях, че те имат ревност за Бога, само че не е според познаването.

thi da de ikke kendte Guds. Retfærdighed og tragtede efter at opstille deres egen Retfærdighed, så bøjede de sig ikke under Guds Retfærdighed.

Понеже, като не познаваха Божията правда и като искаха да установят своята собствена, не се покориха на Божията правда.

Thi Kristus er Lovens Ende til Retfærdighed for hver den, som tror.

Защото Христос е краят на закона за правда на всеки, който вярва.

Moses skriver jo, at det Menneske, som gør den Retfærdighed, der er af Loven, skal leve ved den.

Защото Мойсей пише за правдата, която е от закона: ?ако човек прави това, ще живее чрез него.“

Men Retfærdigheden af Tro siger således: Sig ikke i dit Hjerte: Hvem vil fare op til Himmelen? nemlig for at hente Kristus ned;

Но правдата от вяра говори така: ?Да не кажеш в сърцето си: Кой ще се изкачи на небето?“ – тоест да свали Христос долу;

eller: Hvem vil fare ned i Afgrunden? nemlig for at hente Kristus op fra de døde.

или: ?Кой ще слезе в бездната?“ – тоест да изведе Христос горе от мъртвите?

Men hvad,siger den? Ordet er dig nær, i din Mund og i dit Hjerte, det er det Troens Ord, som vi prædike.

Но какво казва тя? Казва, че ?думата е близо при теб, в устата ти и в сърцето ти“ – тоест думата на вярата, която проповядваме.

Thi dersom du med din Mund bekender Jesus som Herre og tror i dit Hjerte, at Gud oprejste ham fra de døde, da skal du blive frelst.

Защото, ако изповядаш с устата си, че Иисус е Господ, и повярваш в сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш.

Thi med Hjertet tror man til Retfærdighed, og med Munden bekender man til Frelse.

Защото със сърце се вярва за оправдание, и с уста се прави изповед за спасение.

Skriften siger jo: "Hver den, som tror på ham, skal ikke blive til Skamme."

Защото Писанието казва: ?Никой, който вярва в Него, няма да се посрами.“

Thi der er ikke Forskel på Jøde og Græker; thi den samme er alles Herre, rig nok for alle dem, som påkalde ham.

Понеже няма разлика между юдеин и грък, защото един и същ е Господ над всички, богат към всички, които Го призовават.

Thi hver den, som påkalder Herrens Navn, skal blive frelst.

Защото ?всеки, който призове Името на Господа, ще се спаси.“

Hvorledes skulde de nu påkalde den, på hvem de ikke have troet? og hvorledes skulde de tro den, som de ikke have hørt? og hvorledes skulde de høre, uden der er nogen, som prædiker?

Как обаче ще призоват Този, в когото не са повярвали? А как ще повярват в Този, когото не са чули? А как ще чуят без проповедник?

og hvorledes skulde de prædike, dersom de ikke bleve udsendte? Som der er skrevet: "Hvor dejlige. ere deres Fødder, som forkynde godt Budskab."

И как ще проповядват, ако не са изпратени? Както е писано: ?Колко са прекрасни краката на тези, които благовестват доброто!“

Dog ikke alle løde Evangeliet; thi Esajas siger: "Herre! hvem troede det, (han hørte af os?")

Но не всички се подчиниха на благовестието; защото Исая казва: ?Господи, кой е повярвал на онова, което е чул от нас?“

Altså kommer Troen af det. som høres, men det, som høres, kommer igennem Kristi Ord.

И така, вярата е от слушане, а слушането – от Христовото слово.

Men jeg siger: Have de ikke hørt? Jo vist, "over hele Jorden er deres Røst udgået og til Jorderiges Grænser deres Ord."

Но аз казвам: Те не са ли чули? Разбира се, чули са: ?По цялата земя се разнесе гласът им и думите им – до краищата на вселената.“

Men jeg siger: Har Israel ikke forstået det? Først siger Moses: "Jeg vil gøre eder nidkære på et Folk, som ikke er et Folk, imod et uforstandigt Folk vil jeg opirre eder."

Но пак казвам: Израил не е ли разбрал? Първо Мойсей казва: ?Аз ще ви раздразня до ревнуване с тези, които не са народ; с народ неразбран ще ви разгневя.“

Men Esajas drister sig til at sige: "Jeg blev funden af dem, som ikke søgte mig; jeg blev åbenbar for dem. som ikke spurgte efter mig."

А Исая се осмелява да каже: ?Намерен бях от онези, които не Ме търсеха; явен станах на тези, които не питаха за Мен.“

Men om Israel siger han: "Den hele Dag udstrakte jeg mine Hænder imod et ulydigt og genstridigt Folk."

А за Израил казва: ?Простирах ръцете Си цял ден към народ непокорен и опак.“