Psalms 141

(En Salme af David.) HERRE, jeg råber til dig, il mig til hjælp, hør min Røst, når jeg råber til dig;

(По слав. 140) Псалм на Давид. ГОСПОДИ, викам към Теб, побързай към мен! Дай ухо на гласа ми, когато викам към Теб!

som Røgoffer, gælde for dig min Bøn, mine løftede Hænder som Aftenoffer!

Нека молитвата ми стои пред Теб като тамян, издигането на ръцете ми — като вечерната жертва.

HERRE, sæt Vagt ved min Mund, vogt mine Læbers Dør!

Постави, ГОСПОДИ, стража на устата ми, пази вратата на устните ми!

Bøj ikke mit Hjerte til ondt, til at gøre gudløs Gerning sammen med Udådsmænd; deres lækre Mad vil jeg ikke smage.

Не наклонявай сърцето ми към лошо нещо, да върша безбожни дела с хора, които вършат беззаконие; и да не ям от техните лакомства!

Slår en retfærdig mig, så er det Kærlighed; revser han mig, er det Olie for Hovedet, ej skal mit Hoved vise det fra sig, end sætter jeg min Bøn imod deres Ondskab.

Нека ме удари праведният — то е милост; и нека ме изобличава — то е като масло за помазване; нека главата ми не го отхвърли — защото все още молитвата ми е против злите им дела.

Ned ad Klippens Skrænter skal Dommerne hos dem styrtes, og de skal høre, at mine Ord er liflige.

Когато съдиите им бъдат хвърлени между скалите, ще чуят думите ми, защото са сладки.

Som når man pløjer Jorden i Furer, spredes vore Ben ved Dødsrigets Gab.

Костите ни са разпръснати при устието на Шеол, както когато някой оре и цепи земята.

Dog, mine Øjne er rettet på dig, o HERRE, Herre, på dig forlader jeg mig, giv ikke mit Liv til Pris!

Но очите ми, Господи, БОЖЕ, гледат към Теб, на Теб се уповавам, не съсипвай душата ми!

Vogt mig for Fælden, de stiller for mig, og Udådsmændenes Snarer;

Опази ме от примката, която поставиха за мен, и от клопките на беззаконниците!

lad de gudløse falde i egne Gram, medens jeg går uskadt videre.

Безбожните ще паднат в собствените си мрежи, докато аз преминавам невредим!