Ezekiel 19

Du menneskesøn istem en klagesang over Israels fyrster og sig:

А ти, надигни оплакване за израилевите първенци.

Hvor var dog din Moder en Løvinde midt iblandt Løver! Hun hviled blandt unge Løver opfostred Unger.

И кажи: Каква лъвица беше майка ти! Лежеше между лъвовете, отгледа лъвчетата си сред млади лъвове.

En Unge voksede til, en Ungløve blev den; den lærte at røve Rov, Mennesker åd den.

Тя отхрани едно от лъвчетата си, то стана млад лъв и се научи да лови плячка, ядеше хора.

Da opbød man Folkene mod den, i Grav blev den fanget, de slæbte den bort med Kroge til Ægyptens Land.

И народите чуха за него, той се хвана в ямата им и с куки го отведоха в египетската земя.

Da hun så, at den var ført bort, at Håbet var bristet, tog hun en anden Unge og gjorde til Løve.

И видя, като почака, че надеждата й се изгуби, взе още едно от лъвчетата си и направи и него млад лъв.

Den gik imellem Løvinder, en Ungløve blev den, den lærte at røve Rov, Mennesker åd den.

И той ходеше между лъвове, стана млад лъв и се научи да лови плячка, ядеше хора.

Den overfaldt Vædre på Græs, var Hjordenes Rædsel Landet og dets Fylde stivned af Angst for dens Brøl.

Той позна дворците им и опустоши градовете им. И земята и всичко, което я изпълваше, се ужасяваше от гласа на рева му.

Og Folkene lagde Snarer rundt omkring den, over den bredte de Nettet, i Grav blev den fanget.

И народите от околните области се надигнаха против него и разпростряха върху него мрежите си, и той се хвана в ямата им.

De trak den med Kroge i Bur og førte den til Babels Konge, hen til Borgen, at dens Røst ej mer skulde høres på Israels Bjerge.

И с куки го сложиха в клетка и го откараха при вавилонския цар, въведоха го в крепост, за да не се чуе вече гласът му по израилевите планини.

Din Moder var en Vinstok i Vingården, plantet ved Vand, frugtbar og rig på Grene ved rigelig Væde.

Майка ти беше като лоза, като теб, посадена при вода. Стана плодовита и клонеста от многото вода.

En af dens Grene blev til et Herskerspir dens knejsende Vækst skød op imellem Løvet, let at se i sin Højde, med mange Ranker.

И станаха по нея здрави пръчки за жезли на владетелите. И ръстът й се извиси досред гъстите клони, и стана видна с височината си, с многото си клони.

Men, i Vrede blev Vinstokken oprykt, slænget til Jorden, Østenstorm tørred dens Frugt, den reves af, dens stolte Gren blev vissen, Ild åd den op.

Но беше изтръгната с ярост и хвърлена на земята, и източният вятър изсуши плода й; силните й пръчки се счупиха и изсъхнаха, огън ги пояде.

Nu er den plantet i Ørkenen, et tørt og tørstigt Land.

А сега е посадена в пустиня, в суха и жадна земя.

Ild for ud af dens Gren, fortæred dens Ranker og Frugt: en stolt Gren findes ej på den til Herskerspir. Dette er en Klagesang, og en Klagesang blev det.

И огън излезе от една пръчка от клоните й и пояде плода й. И няма вече в нея силна пръчка за жезъл на владетел. Това е оплакване, и ще бъде за оплакване.