Ezekiel 10

Og jeg skuede og se, over hvælvingen over kerubernes hoveder var der noget som Safir; noget ligesom en Trone viste sig over dem.

И видях, и ето, на свода, който беше над главите на херувимите, имаше като камък сапфир, нещо подобно на престол се виждаше над тях.

Så sagde han til Manden i det linnede Klædebon: "Gå ind mellem Hjulene under keruberne og tag Hænderne fulde af glødende Kul fra Rummet mellem Keruberne og strø det ud over Byen!" Og jeg så ham gå derhen.

И проговори на облечения в лен мъж и каза: Влез между вихровите колела под херувима и напълни ръцете си с огнени въглени от мястото между херувимите, и ги пръсни върху града. И той влезе пред очите ми.

Keruberne stod sønden for Templet, da Manden gik derhen, og Skyen fyldte den indre Forgård.

А херувимите стояха отдясно на дома, когато мъжът влезе; и облакът изпълни вътрешния двор.

Og HERRENs Herlighed hævede sig fra Keruberne og flyttede sig hen til Templets Tærskel; da fyldtes Templet af Skyen, og Forgården fyldtes af HERRENs Herligheds Glalans.

И ГОСПОДНАТА слава се издигна от херувимите на прага на дома; и домът се изпълни от облака, и дворът беше пълен със сиянието на ГОСПОДНАТА слава.

Og Suset af Kerubernes Vinger hørtes helt ud i den ydre Forgård som Gud den Almægtiges Røst, når han taler.

И шумът на крилете на херувимите се чуваше чак до външния двор, като гласа на Всемогъщия Бог, когато говори.

Så bød han Manden i det linnede Klædebon: "Tag Ild fra Rummet mellem Hjulene, inde mellem keruberne!" Og Manden stillede sig hen ved Siden af det ene Hjul

И когато заповяда на облечения в лен мъж, като каза: Вземи огън от мястото между вихровите колела, от мястото между херувимите! — той влезе и застана при колелото.

og rakte Hånden ind i Ilden, som brændte mellem Keruberne, og kom ud med noget deraf.

И един херувим простря ръка от мястото между херувимите към огъня, който беше между херувимите, и вдигна от него и даде в ръцете на облечения в лен. И той го взе и излезе.

Under Kerubernes Vinger sås noget, der lignede en Menneskehånd;

А на херувимите се виждаше нещо като човешка ръка под крилете им.

og jeg skuede, og se, der var fire Hjul ved Siden af Keruberne, eet ved hver Kerub, og Hjulene var som funklende Krysolit at se til.

И видях, и ето, четири колела при херувимите, едно колело при един херувим и едно колело при друг херувим. И видът на колелата беше, както изглежда камък хрисолит.

De så alle fire ens ud, og det var, som om der i hvert Hjul var et andet Hjul,

А видът им — четирите имаха един и същ вид, като че ли имаше колело в колело.

De kunde gå til alle fire Sider de vendte sig ikke, når de gik. Thi de gik i den Retning, den forreste vendte, og de vendte sig ikke, når de gik.

Когато вървяха, вървяха към четирите си страни; не се обръщаха, когато вървяха, а към мястото, накъдето се обръщаше главата, вървяха след нея; не се обръщаха когато вървяха.

Hele deres Legeme, Ryg, Hænder og Vinger og ligeledes Hjulene var fulde af Øjne rundt om; således var det med alle fire Hjul.

А цялото им тяло и гърбовете им, и ръцете им, и крилете им, и колелата, бяха пълни с очи отвсякъде. И четирите имаха колелата си.

Og jeg hørte, at Hjulene kaldtes Galgal.

Колелата чух, че се нарекоха вихрови колела.

Hver af dem havde fire Ansigter; det ene var et Kerubansigt, det andet et Menneskeansigt, det tredje et Løveansigt og det fjerde et Ørneansigt.

И всеки имаше четири лица; лицето на първия беше лице на херувим, а лицето на втория — лице на човек, а на третия — лице на лъв, а на четвъртия — лице на орел.

Og Keruberne hævede sig i Vejret. Det var det samme levende Væsen, jeg så ved Floden Kebar.

И херувимите се издигнаха. Това е живото същество, което видях при реката Ховар.

Når Keruberne gik, gik også Hjulene ved Siden af, og når Keruberne løftede Vingerne for at hæve sig fra Jorden, vendte Hjulene sig ikke fra dem;

И когато херувимите вървяха, и колелата вървяха при тях. И когато херувимите вдигаха крилете си, за да се издигнат от земята, и колелата не се отклоняваха от тях.

når de standsede, standsede også de; og når de hævede sig, hævede de sig med, thi Væsenets Ånd var i dem.

При спирането им спираха и при издигането им се издигаха с тях, защото духът на живото същество беше в тях.

Så forlod HERRENs Herlighed Templets Tærskel og stillede sig over Keruberne.

И ГОСПОДНАТА слава излезе от прага на дома и застана над херувимите.

Og jeg så, hvorledes Keruberne løftede Vingerne og hævede sig fra Jorden, da de gik, og Hjulene med dem; og de standsede ved Indgangen til HERRENs Huses Østport, og Israels Guds Herlighed var oven over dem.

И херувимите вдигнаха крилете си и се издигнаха от земята пред очите ми, като си отиваха, и колелата се издигаха заедно с тях. И застанаха на входа на източната порта и славата на Израилевия Бог беше отгоре върху тях.

Det var det samme levende Væsen, jeg så under Israels Gud ved Floden Kebar; og jeg skønnede, at det var Keruber.

Това е живото същество, което видях под Израилевия Бог при реката Ховар; и разбрах, че са херувими.

Hver af dem havde fire Ansigter og fire Vinger og noget ligesom Menneskehænder under Vingerne.

Всеки имаше четири лица и всеки имаше четири криле; и под крилете им имаше нещо като човешки ръце.

Og deres Ansigter var ligesom de Ansigter, jeg så ved Floden Kebar. De gik alle lige ud.

А що се отнася до образа на лицата им, те бяха лицата, които видях при реката Ховар, видът им и самите те. Те вървяха всеки право пред себе си.