Ezekiel 1

I det tredivte År på den femte dag i den fjerde Måned da jeg var bandt de landflygtige ved Floden Kebar, skete det, at Himmelen åbnede sig, og jeg skuede Syner fra Gud.

В тринадесетата година, в четвъртия месец, на петия ден от месеца, когато бях сред пленниците при рЕката Ховар, се отвориха небасета и видях Божии видения.

Den femte Dag i Måneden - det var det femte År efter at Kong Jojakin var bortført -

На петия ден от месеца, а годината беше петата от пленяването на цар Йоахин,

kom HERRENs Ord til Præsten Ezekiel, Buzis Søn, i Kaldæernes Land ved Floden Kebar, og HERRENs Hånd kom over ham der.

ГОСПОДНОТО слово беше изрично към свещеника Езекиил, сина на Вузи, в халдейската земя, при рЕката Ховар; и там ръката на ГОСПОДА беше върху него.

Jeg skuede og se, et Stormvejr kom fra Nord, og en vældig Sky fulgte med, omgivet af Stråleglans og hvirvlende Ild, i hvis Midte det glimtede som funklende Malm.

И видях, и ето, бурен вятър идваше от север, голям облак и бляскащ пробягващ огън, а около него — сияние; а от средата му имаше нещо, което изглеждаше като блестящ метал, от средата на огъня.

Midt i Ilden var der noget ligesom fire levende Væsener, og de så således ud: De havde et Menneskes Skikkelse;

И отсред него — подобие на четири живи същества; и това беше видът им — те бяха подобни на човек.

men de havde hver fire Ansigter og fire Vinger;

И всяко имаше четири лица и всяко от тях имаше четири криле.

deres Ben var lige og deres Fodsåler som en Kalvs; de skinnede som funklende Kobber, og deres Vingeslag var hurtigt;

Краката им бяха прави крака и стъпалото на краката им беше като стъпалото на крак на теле. И искряха, както изглежда полиран бронз.

der var Menneskehænder under Vingerne på alle fire Sider.

И имаха човешки ръце под крилете си на четирите си страни; и четирите имаха лицата си и крилете си.

De fire levende Væseners Ansigter vendte sig ikke, når de gik, men de gik alle lige ud".

Крилете им бяха съединени едно с друго; не се обръщаха като вървяха, всяко вървеше право пред себе си.

Ansigterne så således ud: De havde alle fire et Menneskeansigt fortil, et Løveansigt til højre, et Okseansigt til venstre og et Ørneansigt bagtil;

А видът на лицата им беше като човешко лице; и четирите имаха лице на лъв отдясно; и четирите имаха лице на вол отляво; и четирите имаха лице на орел.

Vingerne var på dem alle fire udbredt opad, således at to og to rørte hinanden, og to skjulte deres Legemer.

И лицата им и крилете им бяха прострени нагоре; всяко имаше две криле, свързани едно с друго, и две, които покриваха телата им.

De gik alle lige ud; hvor Ånden vilde have dem hen gik de; de vendte sig ikke, når de gik.

И вървяха всяко право пред себе си; накъдето искаше да отиде Духът, там вървяха; не се обръщаха, като вървяха.

Midt imellem de levende Væsener var der noget som glødende Kul at se til, som Blus, der for hid og did imellem dem, og Ilden udsendte Stråleglans, og Lyn for ud derfra.

И сред живите същества имаше нещо на вид като запалени огнени въглени, като вида на факли, нещо, което се стрелкаше между живите същества; огънят блестеше и светкавица излизаше от огъня.

Og Væsenerne løb frem og tilbage, som Lynglimt at se til

И живите същества тичаха и се връщаха, така че изглеждаха като светкавици.

Videre skuede jeg, og se, der var et Hjul på Jorden ved Siden af hvert af de fire levende Væsener;

А гледах живите същества и ето, имаше по едно колело на земята при живите същества, за четирите им лица.

og Hjulene var at se til som funklende Krysolit; de så alle fire ens ud, og de var lavet således, at der i hvert Hjul var et andet Hjul;

Видът на колелата и направата им изглеждаше като хрисолит; и четирите имаха един и същ вид, а видът им и направата им бяха като на колело в колело.

de kunde derfor gå til alle fire Sider; de vendte sig ikke, når de gik.

Когато вървяха, вървяха към четирите си страни, не се обръщаха, когато вървяха.

Videre skuede jeg, og se, der var Fælge på dem, og Fælgene var på dem alle fire rundt om fulde af Øjne.

А венците на колелата им бяха високи и страшни; и венците на колелата на четирите бяха отвсякъде пълни с очи.

Og når de levende Væsener gik, gik også Hjulene ved Siden af, og når Væsenerne løftede sig fra Jorden, løftede også Hjulene sig;

И когато вървяха живите същества, и колелата вървяха до тях; и когато се издигаха живите същества от земята, и колелата се издигаха.

hvor Ånden vilde have dem hen, gik Hjulene, og de løftede sig samtidig, thi det levende Væsens Ånd var i Hjulene;

Накъдето искаше да отиде Духът, вървяха и те, натам, накъдето Духът искаше да отиде. И колелата се издигаха до тях, защото духът на живото същество беше в колелата.

når Væsenerne gik, gik også de; når de standsede, standsede også de, og når de løftede sig fra Jorden, løftede også Hjulene sig samtidig, thi det levende Væsens Ånd var i Hjulene.

При вървенето им вървяха и при спирането им спираха, и при издигането им от земята и колелата се издигаха до тях, защото духът на живото същество беше в колелата.

Oven over Væsenernes Hoveder var der noget ligesom en Himmelhvælving, funklende som Krystal, udspændt oven over deres Hoveder;

А над главите на живите същества имаше нещо подобно на свод, което изглеждаше като страховит леден кристал, разпрострян над главите им отгоре.

og under Hvælvingen var deres Vinger udspændt, den ene mod den anden; hvert af dem havde desuden to, som skjulte deres Legemer.

А под свода крилете им бяха право насочени едно срещу друго; всяко същество имаше две, които ги покриваха, и всяко имаше две, които им покриваха телата им.

Og når de gik, lød Vingesuset for mig som mange Vandes Brus, som den Almægtiges Røst; det buldrede som en Hær.

И като вървяха, чувах шума на крилете им като шум на големи води, като гласа на Всемогъщия, шум на брожение, като шум на военен стан. Когато спираха, спускаха крилете си.

Det drønede oven over Hvælvingen over deres Hoveder; men når de stod, sænkede de Vingerne.

И идваше глас отгоре над свода, който беше над главите им. Като спираха, спускаха крилете си.

Men oven over Hvælvingen over deres Hoveder var der noget som Safir at se til, noget ligesom en Trone, og på den, ovenover, var der noget ligesom et Menneske at se til.

И над свода, който беше над главите им, имаше нещо подобно на престол, на вид като камък сапфир; и на подобието на престола имаше нещо подобно на вид като човек, отгоре върху него.

Og jeg skuede noget som funklende Malm fra det, der så ud som hans Hofter, og opefter; og fra det, der så ud som hans Hofter, og nedefter skuede jeg noget som Ild at se til; og Stråleglans omgav ham.

И видях нещо, изглеждащо като блестящ метал, на вид като огън вътре в него отвсякъде; от това, което на вид бяха хълбоците му, и нагоре, и от това, което на вид бяха хълбоците му, и надолу видях нещо на вид като огън, а около него — сияние.

Som Regnbuen, der viser sig i Skyen på en Regnvejrsdag, var Stråleglansen om ham at se til. Således så HERRENs Herlighedsåbenbarelse ud. Da jeg skuede det, faldt jeg på mit Ansigt. Og jeg hørte en Røst, som talede.

Какъвто е видът на дъгата в облака в дъждовен ден, такъв беше видът на сиянието наоколо. Това беше видът на подобието на ГОСПОДНАТА слава. И видях и паднах на лицето си, и чух глас да говори.