II Corinthians 12

Hvaliti se treba? Ne koristi doduše ali - dolazim na viđenje i objave Gospodnje.

Трябва да се хваля, макар че не е от полза; но сега ще дойда до видения и откровения от Господа.

Znam čovjeka u Kristu: prije četrnaest godina - da li u tijelu, ne znam; da li izvan tijela, ne znam, Bog zna - taj je bio ponesen do trećeg neba.

Познавам един човек в Христос, който преди четиринадесет години – в тялото ли, не зная, вън от тялото ли, не зная, Бог знае – беше грабнат и занесен до третото небе.

I znam da je taj čovjek - da li u tijelu, da li izvan tijela, ne znam, Bog zna -

И зная за този човек – в тялото ли, или извън тялото, не зная, Бог знае –

bio ponesen u raj i čuo neizrecive riječi, kojih čovjek ne smije govoriti.

че беше грабнат и занесен в рая, и чу неизразими думи, които на човека не е позволено да изговори.

Time ću se hvaliti, a samim se sobom neću hvaliti osim slabostima svojim.

С такъв човек ще се похваля, а със себе си няма да се похваля освен с немощите си.

Uistinu, kad bih se i htio hvaliti, ne bih bio bezuman; istinu bih govorio. Ali se uzdržavam da ne bi tko mislio o meni više nego što vidi na meni ili što čuje od mene.

Защото, дори и да поискам да се похваля, няма да бъда безумен, понеже ще говоря истината; но се въздържам, за да не би някой да помисли за мен повече от това, което вижда в мен или чува от мен.

I da se zbog uzvišenosti objava ne bih uzoholio, dan mi je trn u tijelu, anđeo Sotonin, da me udara da se ne uzoholim.

А за да не се превъзнасям поради твърде многото откровения, ми се даде трън в плътта, пратеник от Сатана, да ме мъчи, за да не се превъзнасям.

Za to sam triput molio Gospodina, da odstupi od mene. A on mi reče:

За това нещо три пъти се молих на Господа да се махне от мен;

"Dosta ti je moja milost jer snaga se u slabosti usavršuje." Najradije ću se dakle još više hvaliti svojim slabostima da se nastani u meni snaga Kristova.

и Той ми каза: Достатъчна ти е Моята благодат; защото силата Ми се показва съвършена в немощ. И така, с голяма радост ще се похваля по-скоро с немощите си, за да почива на мен Христовата сила.

Zato uživam u slabostima, uvredama, poteškoćama, progonstvima, tjeskobama poradi Krista. Jer kad sam slab, onda sam jak.

Затова намирам удоволствие в немощи, в укори, в лишения, в гонения, в страхове заради Христос; защото, когато съм немощен, тогава съм силен.

Postao sam bezuman! Vi me natjeraste. Ta trebalo je da me vi preporučite jer ni u čemu nisam manji od "nadapostola", premda nisam ništa.

Станах безумен. Вие ме принудихте. Защото вие трябваше да ме препоръчвате, понеже не съм бил по-долен в нищо от превъзходните апостоли, макар и да съм нищо.

Znamenja apostolstva moga ostvarena su među vama u posvemašnjoj postojanosti: znakovima i čudesima i silnim djelima.

Наистина, апостолските признаци се показаха между вас с пълно търпение, чрез знамения, чудеса и велики дела.

Ta u čemu ste to manji od drugih crkava, osim što vam ja nisam bio na teret? Oprostite mi ovu "nepravdu".

Защото, в какво бяхте поставени по-долу от другите църкви освен в това, че сам аз не ви дотежах? Простете ми тази неправда!

Evo, spremam se treći put doći k vama i neću vam biti na teret jer ne ištem vaše, nego vas. Djeca doista nisu dužna stjecati roditeljima, nego roditelji djeci.

Ето, готов съм да дойда при вас за трети път и няма да ви дотежа, защото не искам вашето, а вас; понеже децата не са длъжни да събират имот за родителите, а родителите – за децата.

A ja ću najradije trošiti i istrošiti se za duše vaše. Ako vas više ljubim, zar da budem manje ljubljen?

А пък аз с най-голяма радост ще харча и цял ще се похарча за душите ви. Ако аз ви любя повече, вие по-малко ли ще ме любите?

Ali neka! Ja vas nisam opterećivao, nego, "lukav" kako jesam, "na prijevaru vas uhvatih".

Но нека да е така, че не съм ви натежал, но понеже съм бил хитър, съм ви уловил с измама.

Da vas možda nisam zakinuo po kome od onih koje poslah k vama?

Припечелих ли аз чрез някои от онези, които изпратих до вас?

Zamolio sam Tita i poslao s njime brata. Da vas možda Tit nije u čemu zakinuo? Zar nismo hodili u istom duhu? I istim stopama?

Помолих Тит да отиде при вас и изпратих нашия брат с него. Тит припечели ли в нещо от вас? Не ходехме ли в същия дух, в същите стъпки?

Odavna smatrate da se pred vama branimo. Pred Bogom u Kristu govorimo: sve je to, ljubljeni, za vaše izgrađivanje.

Още ли мислите, че ние се защищаваме пред вас? Ние говорим пред Бога в Христос, и всичко това, възлюбени мои, за ваше изграждане.

Bojim se doista da vas kada dođem, možda neću naći kakve bih htio i da ćete vi mene naći kakva ne biste htjeli: da ne bi možda bilo svađa, zavisti, žestina, spletkarenja, klevetanja, došaptavanja, nadimanja, buna;

Защото се боя, да не би като дойда, да не ви намеря такива, каквито ви желая, и вие да ме намерите такъв, какъвто не ме желаете; и да не би да има между вас раздори, завист, гняв, партизанщина, клюкарство, шушукания, големеене, бъркотии;

da me opet kada dođem, ne bi ponizio Bog moj kod vas kako ne bih morao oplakivati mnoge koji su prije sagriješili, a nisu se pokajali za nečistoću i bludnost i razvratnost koju počiniše.

да не би когато дойда пак, да ме смири моят Бог между вас и да оплача мнозина, които преди това са съгрешили и не са се покаяли за нечистотата, блудството и разпътството, на които са се предавали.