Hebrews 9

И наистина, и при първия завет имаше постановления за богослужение, както и земно светилище.
Мав же і перший заповіт постанови богослужби та світську святиню.
Защото беше направена скиния, в първата част на която бяха светилникът, трапезата и присъствените хлябове; която част се нарича Святото място;
Була бо уряджена перша скинія, яка зветься святиня, а в ній був свічник, і стіл, і жертвенні хліби.
а зад втората завеса беше онази част от скинията, която се наричаше Пресвятото място,
А за другою заслоною скинія, що зветься Святеє Святих.
където бяха златната кадилница и ковчегът на завета, от всички страни обкован със злато, в който бяха златната стомна, съдържаща манната, Аароновият жезъл, който разцъфна, и плочите на завета,
Мала вона золоту кадильницю й ковчега заповіту, усюди обкутого золотом, а в нім золота посудина з манною, і розцвіле жезло Ааронове та таблиці заповіту.
и над него – херувимите на славата, които осеняваха умилостивилището; за които неща сега не е време да говорим подробно.
А над ним херувими слави, що затінювали престола благодаті, про що говорити докладно тепер не потрібно.
И когато това беше така направено, свещениците влизаха винаги в първата част на скинията, за да извършват богослужението;
При такому ж урядженні до першої скинії входили завжди священики, правлячи служби Богові,
но във втората влизаше само първосвещеникът веднъж в годината, и то не без кръв, която той принасяше за себе си и за греховете на народа, извършени от незнание.
а до другої раз на рік сам первосвященик, не без крови, яку він приносить за себе й за людські провини.
С това Светият Дух показваше, че пътят за Пресвятото място още не е бил открит, докато е стояла все още първата част на скинията,
Святий Дух виявляє оцим, що ще не відкрита дорога в святиню, коли ще стоїть перша скинія.
която е образ на сегашното време, в което се принасят дарове и жертви, които не могат да направят онзи, който служи, съвършен, що се отнася до неговата съвест,
Вона образ для часу теперішнього, за якого приносяться дари та жертви, що того не можуть вдосконалити, щодо сумління того, хто служить,
понеже се състоят само от ястия и питиета, и различни умивания, и плътски постановления, наложени, докато дойде времето на правилния ред.
що тільки в потравах та в напоях, та в різних обмиваннях, в уставах тілесних, установлено їх аж до часу направи.
Но понеже Христос дойде като Първосвещеник на бъдещите добрини през по-голямата и по-съвършена скиния, не с ръка направена, тоест не от настоящото творение, и не чрез кръвта на козли и на телета, а чрез Собствената Си кръв,
Але Христос, Первосвященик майбутнього доброго, прийшов із більшою й досконалішою скинією, нерукотворною, цебто не цього втворення,
Той влезе веднъж завинаги в Светилището и придоби за нас вечно изкупление.
і не з кров'ю козлів та телят, але з власною кров'ю увійшов до святині один раз, та й набув вічне відкуплення.
Защото, ако кръвта от козли и от юнци и пепелта от юница, с които се поръсваха осквернените, освещава, за да се очисти плътта,
Бо коли кров козлів та телят та попіл із ялівок, як покропить нечистих, освячує їх на очищення тіла,
колко повече кръвта на Христос, който чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бога, ще очисти вашата съвест от мъртви дела, за да служите на живия Бог!
скільки ж більш кров Христа, що Себе непорочного Богу приніс Святим Духом, очистить наше сумління від мертвих учинків, щоб служити нам Богові Живому!
И затова Той е Посредник на един нов завет, така че чрез смъртта, станала за изкупване на престъпленията, извършени при първия завет, призваните да получат обещаното вечно наследство.
Тому Він Посередник Нового Заповіту, щоб через смерть, що була для відкуплення від переступів, учинених за першого заповіту, покликані прийняли обітницю вічного спадку.
Защото, където има завещание, трябва да настъпи и смъртта на завещателя.
Бо де заповіт, там має відбутися смерть заповітника,
Защото едно завещание влиза в сила само след като има смърт, понеже то няма никаква сила, докато завещателят е жив.
заповіт бо важливий по мертвих, бо нічого не варт він, як живе заповітник.
Затова и първият завет не беше утвърден без кръв.
Тому й перший заповіт освячений був не без крови:
Защото, след като Мойсей провъзгласи всяка заповед от закона пред целия народ, той взе кръвта на телетата и на козлите с вода и червена вълна, и исоп и поръси както самата книга, така и целия народ, като казваше:
Коли бо Мойсей сповістив був усі заповіді за Законом усьому народові, він узяв кров козлів та телят із водою й червоною вовною та з ісопом, та й покропив і саму оту книгу, і людей,
?Това е кръвта на завета, който Бог ви заповяда да спазвате.“
проказуючи: Це кров заповіту, що його наказав для вас Бог!
Освен това, по същия начин той поръси с кръвта и скинията, и всичките съдове за служение.
Так само і скинію, і ввесь посуд служебний покропив він кров'ю.
А според закона почти всичко се очиства с кръв и без проливането на кръв няма опрощаване.
І майже все за Законом кров'ю очищується, а без пролиття крови не має відпущення.
И така, беше необходимо образите на небесните неща да се очистват с тези жертви, а самите небесни неща – с по-добри жертви от тези.
Отож, треба було, щоб образи небесного очищалися цими, а небесне саме кращими від оцих жертвами.
Защото Христос не влезе в светилище, направено от човешки ръце, което е образ на истинското, а в самите небеса, за да се яви сега пред Божието лице заради нас;
Бо Христос увійшов не в рукотворну святиню, що була на взір правдивої, але в саме небо, щоб з'явитись тепер перед Божим лицем за нас,
и не за да принася Себе Си много пъти, както първосвещеникът влиза в светилището всяка година с чужда кръв,
і не тому, щоб часто приносити в жертву Себе, як первосвященик увіходить у святиню кожнорічно із кров'ю чужою,
защото тогава Той трябваше да е страдал много пъти от създаването на света; но сега се яви веднъж в края на вековете, за да отстрани греха, като принесе Себе Си в жертва.
бо інакше Він мусів би часто страждати ще від закладин світу, а тепер Він з'явився один раз на схилку віків, щоб власною жертвою знищити гріх.
И както на хората е определено веднъж да умрат, а след това – съд,
І як людям призначено вмерти один раз, потім же суд,
така и Христос беше принесен веднъж, за да понесе греховете на мнозина, и ще се яви втори път, без да има работа с грях, за спасението на онези, които Го очакват.
так і Христос один раз був у жертву принесений, щоб понести гріхи багатьох, і не в справі гріха другий раз з'явитися тим, хто чекає Його на спасіння.