Psalms 120

(По слав. 119) Песен на изкачванията. В скръбта си извиках към ГОСПОДА и Той ми отговори.

Sıkıntıya düşünce RAB’be seslendim; Yanıtladı beni.

ГОСПОДИ, избави душата ми от лъжливи устни и от измамен език!

Ya RAB, kurtar canımı yalancı dudaklardan, Aldatıcı dillerden!

Какво ще ти се даде или какво ще ти се прибави, на теб, измамни езиче?

Ey aldatıcı dil, RAB ne verecek sana, Daha ne verecek?

Остри стрели на силния с дървени въглища от хвойна.

Yiğidin sivri oklarıyla Retem çalısından alevli korlar!

Горко ми, защото странствам в Мосох, защото обитавам в шатрите на Кидар!

Vay bana, Meşek’te garip kaldım sanki, Kedar çadırları arasında oturdum.

Душата ми живя много време с онези, които мразят мира.

Fazla kaldım Barıştan nefret edenler arasında.

Аз съм за мир, но когато говоря, те са за война.

Ben barış yanlısıyım, Ama söze başladığımda, Onlar savaşa kalkıyor!