Psalms 12

(По слав. 11) За първия певец. На шеминит. Псалм на Давид. Спаси, ГОСПОДИ, защото не остана вече благочестив, защото се изгубиха верните измежду човешките синове.

Kurtar beni, ya RAB, sadık kulun kalmadı, Güvenilir insanlar yok oldu.

Говорят лъжа всеки с ближния си, говорят с ласкателни устни и двулично сърце.

Herkes birbirine yalan söylüyor, Dalkavukluk, ikiyüzlülük ediyor.

ГОСПОД да изтреби всички ласкателни устни, езика, който говори високопарно,

Sustursun RAB dalkavukların ağzını, Büyüklenen dilleri.

всички които са казали: Ще надвием с езика си, устните ни са с нас — кой е господар над нас?

Onlar ki, “Dilimizle kazanırız, Dudaklarımız emrimizde, Kim bize efendilik edebilir?” derler.

Заради насилието над страдащите, заради стенанието на сиромасите сега ще стана, казва ГОСПОД, ще поставя в безопасност онзи, който за това копнее.

“Şimdi kalkacağım” diyor RAB, “Çünkü mazlumlar eziliyor, Yoksullar inliyor, Özledikleri kurtuluşu vereceğim onlara.”

Думите на ГОСПОДА са чисти думи, като сребро, претопено в пещ от пръст, пречистено седем пъти.

RAB’bin sözleri pak sözlerdir; Toprak ocakta eritilmiş, Yedi kez arıtılmış gümüşe benzer.

Ти, ГОСПОДИ, ще ги съхраниш, ще го запазиш от това поколение до века.

Sen onları koru, ya RAB, Bu kötü kuşaktan hep uzak tut!

Безбожните обикалят наоколо, когато подлостта се възвишава сред човешките синове.

İnsanlar arasında alçaklık rağbet görünce, Kötüler her yanda dolaşır oldu.