Psalms 129

(По слав. 128) Песен на изкачванията. Много пъти са воювали против мен от младостта ми досега — нека каже сега Израил —

En vallfartssång.  Mycken nöd hava de vållat mig allt ifrån min ungdom      -- så säge Israel --

много пъти са воювали против мен от младостта ми досега, но не са ми надвили.

 mycken nöd hava de vållat mig allt ifrån min ungdom,      dock blevo de mig ej övermäktiga.

Орачите ораха по гърба ми, проточиха браздите си.

 På min rygg hava plöjare plöjt      och dragit upp långa fåror.

Праведен е ГОСПОД, Той разсече въжетата на безбожните.

 Men HERREN är rättfärdig och har huggit av      de ogudaktigas band.

Нека се посрамят и се обърнат назад всички, които мразят Сион!

 De skola komma på skam och vika tillbaka,      så många som hata Sion.

Нека бъдат като тревата по покривите, която изсъхва преди да порасне,

 De skola bliva lika gräs på taken,  som vissnar, förrän det har vuxit upp;

с която жетварят не напълва ръката си, нито онзи, който връзва снопите, напълва скута си,

 ingen skördeman fyller därmed sin hand,      ingen kärvbindare sin famn,

нито минаващите казват: ГОСПОДНОТО благословение на вас! Благославяме ви в Името на ГОСПОДА!

 och de som gå där fram kunna icke säga:  »HERRENS välsignelse vare över eder!  Vi välsigna eder      i HERRENS namn.»