Psalms 125

(По слав. 124) Песен на изкачванията. Които се уповават на ГОСПОДА, са като хълма Сион, който няма да се поклати, а стои до века.

En vallfartssång.  De som förtrösta på HERREN,  de likna Sions berg, som icke vacklar,      utan förbliver evinnerligen.

Както планините обграждат Ерусалим, така ГОСПОД обгражда народа Си отсега и до века,

 Jerusalem omhägnas av berg,  och HERREN omhägnar sitt folk,      ifrån nu och till evig tid.

защото скиптърът на безбожието няма да почива върху дела на праведните, за да не протегнат праведните ръце към беззаконието.

 Ty ogudaktighetens spira skall icke förbliva      över de rättfärdigas arvslott,  på det att de rättfärdiga ej må uträcka      sina händer till orättfärdighet.

Стори добро, ГОСПОДИ, на добрите и на онези, които са прави в сърцата си.

 Gör gott, o HERRE, mot de goda  och mot dem som hava redliga hjärtan.

А онези, които се отклоняват в кривите си пътища, ГОСПОД ще ги отведе заедно с онези, които вършат беззаконие. Мир на Израил!

 Men dem som vika av på vrånga vägar,  dem rycke HERREN bort      tillika med ogärningsmännen.  Frid vare över Israel!