Ezekiel 19

А ти, надигни оплакване за израилевите първенци.

Og du, stem i en klagesang over Israels fyrster

И кажи: Каква лъвица беше майка ти! Лежеше между лъвовете, отгледа лъвчетата си сред млади лъвове.

og si: Hvad er din mor? En løvinne. Mellem løver hvilte hun; blandt unge løver opfødde hun sine unger.

Тя отхрани едно от лъвчетата си, то стана млад лъв и се научи да лови плячка, ядеше хора.

Og hun opfostret en av sine unger; han blev en ung løve, og han lærte å rane og røve, han åt mennesker.

И народите чуха за него, той се хвана в ямата им и с куки го отведоха в египетската земя.

Men hedningefolk fikk høre om ham; i deres grav blev han fanget, og de førte ham med neseringer til Egyptens land.

И видя, като почака, че надеждата й се изгуби, взе още едно от лъвчетата си и направи и него млад лъв.

Da hun så at hun hadde ventet forgjeves, at hennes håp var gått til grunne, tok hun en annen av sine unger og gjorde ham til en ung løve.

И той ходеше между лъвове, стана млад лъв и се научи да лови плячка, ядеше хора.

Han gikk omkring blandt løver; han blev en ung løve, og han lærte å rane og røve, han åt mennesker.

Той позна дворците им и опустоши градовете им. И земята и всичко, което я изпълваше, се ужасяваше от гласа на рева му.

Han voldtok deres enker og ødela deres byer, og landet og alt det der var, blev forferdet ved lyden av hans brøl.

И народите от околните области се надигнаха против него и разпростряха върху него мрежите си, и той се хвана в ямата им.

Da satte folkene fra landskapene rundt omkring sitt garn op imot ham og spente det ut over ham; han blev fanget i den grav de hadde gravd.

И с куки го сложиха в клетка и го откараха при вавилонския цар, въведоха го в крепост, за да не се чуе вече гласът му по израилевите планини.

Så satte de ham med krok i nesen i et bur og førte ham til kongen i Babel; der satte de ham i en fast borg, forat hans røst ikke mere skulde høres på Israels fjell.

Майка ти беше като лоза, като теб, посадена при вода. Стана плодовита и клонеста от многото вода.

Mens du levde i ro, var din mor som et vintre plantet ved vann; fruktbart og fullt av grener var det, fordi det hadde meget vann.

И станаха по нея здрави пръчки за жезли на владетелите. И ръстът й се извиси досред гъстите клони, и стана видна с височината си, с многото си клони.

Og det fikk sterke grener, tjenlige til herskerspir, og hevet sig høit op mellem skyene, og det falt i øinene ved sin høide og sine mange ranker.

Но беше изтръгната с ярост и хвърлена на земята, и източният вятър изсуши плода й; силните й пръчки се счупиха и изсъхнаха, огън ги пояде.

Da blev det rykket op i harme og kastet til jorden, og østenvinden tørket bort dets frukt; dets sterke grener blev revet av og tørket bort; ild fortærte dem.

А сега е посадена в пустиня, в суха и жадна земя.

Og nu er det plantet i ørkenen, i et tørt og tørstende land.

И огън излезе от една пръчка от клоните й и пояде плода й. И няма вече в нея силна пръчка за жезъл на владетел. Това е оплакване, и ще бъде за оплакване.

Og det gikk ut ild fra dets kvistede gren; den fortærte dets frukt, og det er ikke mere nogen sterk gren på det til herskerspir. Dette er en klagesang, og til en klagesang skal det bli.