Ecclesiastes 9

Защото всичко това взех присърце, за да издиря всичко това — че праведните и мъдрите, и делата им са в Божията ръка. Няма човек, който да знае дали любов или омраза го очаква; всичко е пред тях.

For alt dette har jeg tatt mig til hjerte, og jeg har søkt å utgrunde alt dette: at de rettferdige og de vise og deres gjerninger er i Guds hånd; om det er kjærlighet eller hat, vet intet menneske; de kan vente sig alt.

Всичко идва еднакво за всички, едно и също се случва на праведния и на безбожния; на добрия и на чистия, и на нечистия; и на този, който жертва, и на този, който не жертва; както на добрия, така и на грешния, на този, който се заклева, както на този, който се страхува от заклеване.

Det går dem i alt likesom alle andre; det samme hender den rettferdige og den ugudelige, den gode og rene og den urene, den som ofrer og den som ikke ofrer; den gode går det som synderen, den som sverger, går det som den som er redd for å sverge.

Това е зло във всичко, което се върши под слънцето — че едно и също се случва на всички. Сърцето на човешките синове е пълно със зло; безумие е в сърцето им, докато живеят, и после отиват при мъртвите.

Det er en ond ting ved alt det som hender under solen, at det går alle likedan, og så er også menneskenes hjerte fullt av det som ondt er, og det er uforstand i deres hjerte, så lenge de lever, og siden går det avsted til de døde;

Защото за този, който е между всички живи, има надежда, понеже живо куче е по-добре от мъртъв лъв.

for hvem er det vel som slipper? For alle dem som lever, er det håp; for en levende hund er bedre enn en død løve;

Защото живите знаят, че ще умрат, а мъртвите не знаят нищо и нямат вече награда, понеже споменът за тях е забравен.

for de levende vet at de skal dø, men de døde vet ikke nogen ting, og de får ikke lenger nogen lønn, for minnet om dem er glemt.

Както любовта им, така и омразата им, и ревността им са вече изгубени; вече никога няма да имат дял в нещо, което се прави под слънцето.

Både deres kjærlighet og deres hat og deres ærgjerrighet er det for lenge siden forbi med, og de har i all evighet ingen del mere i alt det som hender under solen.

Иди, яж хляба си с радост и пий виното си с весело сърце, защото Бог вече е благоволил в делата ти.

Så et da ditt brød med glede og drikk vel til mote din vin! For Gud har for lenge siden godkjent det du gjør.

Нека дрехите ти бъдат винаги бели и нека не липсва масло на главата ти.

La dine klær alltid være hvite, og la ikke olje fattes på ditt hode!

Наслаждавай се на живота с жената, която обичаш, през всичките дни на суетния си живот, който Той ти е дал под слънцето, във всичките дни на своята суета, защото това е делът ти в живота и в труда ти, в който се трудиш под слънцето.

Nyt livet med en hustru som du elsker, alle dager i ditt tomme liv, som Herren har gitt dig under solen, alle dine tomme dager! For det er din del i livet og i ditt strev som du møier dig med under solen.

Всичко, което ръката ти намери да прави, направи със силата си, понеже няма нито работа, нито размисъл, нито знание, нито мъдрост в Шеол, където отиваш.

Alt det din hånd er i stand til å gjøre med din kraft, det skal du gjøre! For det finnes hverken gjerning eller klokskap eller kunnskap eller visdom i dødsriket, dit du går.

Обърнах се и видях под слънцето, че надбягването не е на бързите, нито боят — на силните, нито хлябът — на мъдрите, нито богатствата — на проницателните, нито благоволението — на изкусните, защото времето и случаят постигат всички тях.

Fremdeles så jeg under solen at det ikke er visst at de som er lette på foten, vinner i løpet, eller at heltene seirer i krigen, eller at de vise kan få sig brød, eller at de forstandige kan vinne rikdom eller de kloke finne yndest; for tid og hendelse møter dem alle.

Защото и човек не знае времето си; както рибите, уловени в зла мрежа и както птиците, уловени в примка, като тях и човешките синове се улавят в зло време, когато то ги сполети внезапно.

For mennesket kjenner like så lite sin tid som fiskene som fanges i det onde garn, eller fuglene som blir fanget i snaren; likesom de fanges også menneskenes barn i en ond tid, når den med ett kommer over dem.

Също и това видях като мъдрост под слънцето, и тя ми се видя голяма:

Også i dette så jeg visdom under solen, og stor syntes den mig:

Имаше малък град с малцина мъже в него; и велик цар дойде против него и го обсади, и съгради около него големи обсадни съоръжения,

Det var en liten by med få folk i; til den kom det en stor konge og kringsatte den og bygget store voller mot den;

но в него се намери беден мъдър човек и той чрез мъдростта си избави града. Но никой не си спомни за онзи беден човек.

men det fantes i byen en fattig, vis mann, og han berget den ved sin visdom, og ikke et menneske var kommet denne fattige mann i hu.

Тогава казах: Мъдростта е по-добра от силата. Но мъдростта на сиромаха се презира и думите му не се чуват.

Da sa jeg: Visdom er bedre enn styrke; men den fattiges visdom er foraktet, og folk hører ikke på det han sier.

Думите на мъдрите, чути в тишина, са повече от вика на властващия между безумни.

De vises ord som høres i ro, er bedre enn rop fra en hersker blandt dårene.

Мъдростта е по-добра от военни оръжия; но един грешник погубва много добри неща.

Visdom er bedre enn krigsvåben, men en synder kan ødelegge meget godt.