Psalms 129

(По слав. 128) Песен на изкачванията. Много пъти са воювали против мен от младостта ми досега — нека каже сега Израил —

اسرائیل، بگو که چطور از زمان جوانی، دشمنانت تو را عذاب دادند.

много пъти са воювали против мен от младостта ми досега, но не са ми надвили.

«از زمانی که جوان بودم، دشمنانم بر من ظلم کردند، امّا نتوانستند مرا از پای درآورند.

Орачите ораха по гърба ми, проточиха браздите си.

شانه‏هایم را با شلاق، مانند زمین شخم زده کردند.

Праведен е ГОСПОД, Той разсече въжетата на безбожните.

امّا خداوند عادل مرا از بردگی آزاد کرد.»

Нека се посрамят и се обърнат назад всички, които мразят Сион!

کسانی‌که از صهیون نفرت دارند، سرنگون شوند.

Нека бъдат като тревата по покривите, която изсъхва преди да порасне,

مانند علف روییده بر روی بامها پیش از آن که نمو کنند، پژمرده گردند

с която жетварят не напълва ръката си, нито онзи, който връзва снопите, напълва скута си,

و کسی نتواند آنها را بچیند و یا به صورت بافه ببندد.

нито минаващите казват: ГОСПОДНОТО благословение на вас! Благославяме ви в Името на ГОСПОДА!

هیچ رهگذری نگوید: «خداوند تو را برکت دهد یا ما به نام خداوند تو را برکت می‌دهیم!»